Здравей мило дете!
Ще ти разкажа една случка от детството си. Имах много добра приятелка, казваше се Ангелина. Заедно играехме и учехме уроците си. Тя имаше в стаята си часовник с кукувица. На всеки кръгъл час кукувичката излизаше от къщичката си и кукаше толкова пъти, колкото часа показваха стрелките му. Ангелина много харесваше часовника. Затова родителите й го бяха поставили на стената в нейната стая. Тя трябваше да го пази и да внимава да не се счупи.
Един ден заедно учехме уроците си в нейната стая, когато по едно време от часовника излезе кукувичката и започна да кука. Загледах се в него. Стана ми любопитно как работи механизмът му. Помолих Ангелина да свали часовника, за да го разгледам отблизо. Тя не се съгласи. Страхуваше се да не се счупи. След малко й се наложи да излезе от стаята и останах сама. Реших да се кача на стола и да сваля часовника от стената. За беда, докато го разглеждах, загубих равновесие и го изпуснах . Той падна на пода и се счупи. Ангелина много се натъжи. Не й се извиних, а започнах да се защитавам. Обясних, че часовникът е бил закачен много нависоко и ми е било трудно да го достигна. Заради това съм загубила равновесие и съм го изпуснала. За да я утеша, й казах, че ще й купя друг, много по-хубав от този. Ангелина не само, че не се утеши, но ми се и разсърди.
След време разбрах, че приятелката ми е заминала да живее със семейството си в друг град. Стана ми много мъчно. Надявах се, че скоро след случката с часовника ще ме потърси. Споделих случилото се с дядо ми, а той ми разказа следната история:
„Създал Бог планетата Земя. Тя била много красива. Имало морета, реки, високи планини, просторни поля и безброй видове растения и животни. Зарадвал се Бог на прекрасното си творение. Решил, че Му трябва приятел, който да се грижи и да обработва Земята. И Бог сътворил човека. За разлика от животните, човекът бил надарен с безсмъртна душа. Бил способен да мисли, да разсъждава, да чувства. Имал и свободна воля. Можел сам да взема решения и да определя постъпките си. Да избира да върши добри или лоши дела. Бог нарекъл човека Адам. За да не бъде Адам самотен, Бог създал жената. На нея дал името Ева.
Адам и Ева живеели в прекрасна градина, наречена Рай. Животът им бил много щастлив и спокоен. Хранили се с плодовете на дърветата. Не чувствали никога глад, страх, умора и страдание от болести. Нямали нужда и от дрехи. Най-много се радвали на приятелството си с Бог. Той много обичал хората и често разговарял с тях.
За да изпита любовта на Адам и Ева към Него, Бог им забранил да ядат от плодовете на едно единствено дърво, което се намирало по средата на Рая
. Предупредил ги, че ако нарушат заповедта Му и ядат от забранения плод, ще умрат.
Дяволът, който е противник на Бог, поискал да унищожи любовта между Бога и хората, като ги накара да нарушат единствената Божия заповед. Решил да приеме образ на змия и да заговори Ева. Веднъж, докато Ева се разхождала, змията я извикала. Попитала я, дали е вярно това, че Бог не дава на хората да ядат от плодовете на дърветата в райската градина. Ева се изненадала от въпроса и пояснила, че не може да се ядат плодовете само на едно от дърветата, защото ако ядат от тях, ще умрат. Змията излъгала Ева, че знае истината за дървотои че това, което Бог им бил казал, не било вярно. Обяснила, че ако изядат плод от него, не само, че няма да умрат, но ще станат като Бога. Ще бъдат могъщи и ще придобият всички знания.
Докато Ева слушала змията, й се прииискало и тя да бъде като Бог. Представила си колко велика ще бъде. Решила да опита – изяла един плод. Потърсила Адам и го убедила и той да яде. Но какво се случило? Дали имало някаква промяна в тях? Огледали се и единственото нещо, което забелязали, било че и двамата са голи. Изпитали срам. Покрили телата си с листа и се скрили зад дърветата. Бог, за Когото няма тайни, знаел какво се е случило с Адам и Ева. Повикал ги, но те продължили да се крият. Бог попитал Адам защо се крие. А той му отговорил, че изпитва срам понеже е гол. Бог продължил да разпитва Адам. Питал го кой му казал, че е гол и дали не е ли ял от плодовете на забраненото дърво. Той вместо да поиска прошка, започнал да се оправдава, че не е виновен, и че Ева го принудила да яде. А тя като чула, че Адам нея обвинява, се защитила, като обяснила, че няма никаква вина, защото змията така я подучила да направи. Така първите хора съгрешили, като нарушили единствената заповед дадена им Бога. Не поискали прошка от Него. Ако бяха се разкаяли, добрият Бог вероятно би им простил. Той много им се разсърдил и ги изгонил от Рая.
Извън Рая животът на Адам и Ева станал труден. Адам трябвало много да работи, за да изкара прехраната за себе си и жена си. Вече започнали да изпитват страх, умора, страдания от болести.
Бог не престанал да обича хората. Той им обещал, че след много години ще изпрати на земята Спасител, който ще ги избави от греховете им и ще им възвърне райското щастие „.
Докато слушах дядо, осъзнах грешката си. Трябвало е да поискам прошка от Ангелина, а не да търся оправдание. Но, за съжаление, приятелството ми с нея беше вече загубено. Дядо ме успокои, че все още има надежда. Предложи ми да й напиша писмо. В него да обясня, че съм осъзнала грешката си и че я моля за прошка. Зарадвах се. Веднага се захванах с писането. Не след дълго получих отговор от Ангелина. Канеше ме на гости. И на нея йи било много мъчно за мен. Искала да се видим и да ми покаже новия си дом.
От разказа на моя дядо, се научих винаги, когато извърша лоша постъпка или обидя някого, незабавно да поискам прошка. Тя е чудо, което успокоява душата и носи мир и любов между хората.
Подготви Филка Лефтерова
Добави коментар