Баба Паша и Настя

      Деветдесет и седем годишната сляпа баба Паша и палавата четиригодишна Настя са приятелки.
Слепичката и старичка бабичка притежава ясен ум и удивителна памет: спомня си неща от миналото в детайли, дати, събития, рождените дни на своите внуци и правнуци, на своите многочислени роднини (в семейството си тя е била дванадесетото дете от общо тринадесет). Баба обича да слуша радио и да е в течение на новините.
Сляпата ни баба не си позволява да бъде в тежест на семейството: нейна „свещена” отговорност, която тя не отстъпва на никого, е миенето на чиниите. След нея в кухнята цари чистота и блясък: масата и котлона тя изчиства до блясък, като ги търка със стар вестник. Сляпата ни баба кърпи чорапите и подшива чаршафите, тя умее да вдява конеца в иглата по собствена технология, навивайки на връхчето на останалия стар конец нов и придърпвайки след това двете нишки през игленото ухо. А освен това разказва удивителни истории от своя дълъг интересен живот…
Четиригодишната Настя, която едва опознава този свят, е неин неизменен и благодарен слушател.
Ето и сега Настя се занимава с куклите си, а баба Паша разказва нещо със своя старчески, леко хриптящ глас. Това ме устройва напълно: и двете си имат компания и работа. Ала минавайки покрай детската стая чувам диалог, който ме вцепенява.
— Ох, Настя, — казва баба, — лошо…
— Кое е лошо, бабче? – пита Настя, без да се откъсва от миниатюрните керамични чашки, които внимателно слага с тънките си пръстчета на малката кукленска масичка…
— Скоро ще умра… — въздъхва баба.
— И какво толкова, бабче? — спокойно отвръща Настя.
— Не ми се иска, — също толкова спокойно казва баба.
…В главата ми се роят смутени мисли. „Ех, бабче, намери за какво да говориш с детето!” Започвам да мисля как ще му обяснявам сега за преселването на безсмъртната човешка душа на небето и то така, че да не травмирам баба Паша, за която темата, съдейки по всичко, е актуална. Неотдавна тя ми се „оплака”: „Така и не разбрах как отлетя животът ми: доскоро бях малко момиченце, тичах боса, а скоро ще станат 100 годините… ”
Но Настя ме изпреварва. Без да се замисля, отвръща със своя звънък, като камбанка, глас:
-Нищо, бабче!
-Как така нищо? – недоумява баба Паша.
-Христос нали възкръсна?
-Възкръсна! –отвръща баба, без да разбира какво има предвид внучката.
-И ти ще възкръснеш! – уверено казва Настя.
— А, добре тогава… — съгласява се баба, която изглежда е удовлетворена от отговора.
…Аз незабелязано минавам покрай детската: няма какво да добавя към казаното.
… Баба си отиде без да достигне своите 98 години в деня, когато честваме паметта на любимия ни свети преподобни Сергий Радонежски. Два дни преди това, тя се причасти, а преди да почине, успя сама да си измие главата (важно за нея – да не бъде в тежест на никого!)…
Настя беше сериозна и тиха, когато се сбогуваше с баба, а ние бяхме изпълнени със светло чувство: Христос възкресе, значи, и рабинята Божия Параскева ще възкръсне.
Преживяно и разказано от Олга Каменева
Преведе от руски език: Йоанна Калешева