Вечерта на 24 декември се нарича Бъдни вечер. Това е един от най- важните семейни празници. Всички членове на семейството се събират около трапезата в очакване на най-радостното събитие – раждането на Божия Син – Господ Иисус Христос, Който ще избави хората от греховете им и ще ги направи много щастливи. От Бъдни вечер към бъднините, т.е. в бъдеще, хората ги очаква мир, любов и спасение.
Преди да започне вечерята, стопанката на къщата запалва домашното кандило и нарежда трапезата. В средата слага измесената през де
ня питка. Тя се нарича боговица и в нея има сложена паричка. Върху питката поставя запалена свещ. Около нея нарежда ястията, които задължително трябва да бъдат постни, тъй като това е последният ден от 40 дневния Рождественски пост. Те могат да бъдат: варено жито, салата от зрял боб, баница с тиква, сарми с ориз или булгур, пълнени сушени чушки с боб, ошав, орехови ядки и мед, плодове.
В някои райони на България поставят слама на пода и върху нея слагат софрата в спомен за Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът Иисус Христос. Всички членове на семейството се събират около трапезата. Стопанинът, а може и едно от децата, казва Господнята молитва „Отче Наш“ и кади трапезата с думите: „По молитвите на светите отци Господ да благослови трапезата ни.“ Всички се прекръстват и казват „Амин!“ След това разчупва питката, като първото парче го слага под иконата на света Богородица, а останалите раздава, като започва от най-възрастния и стигне до най-младия. В чийто къшей се падне парата, се смята, че той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината.
В полунощ настъпва Рождество Христово. Тогава по стар обичай, младежи, облечени в народни носии, посещават домовете на вярващите християни, за да им честитят Рождеството. Те пеят празнични песни, чрез които пожелават на стопанина домът му да бъде изпълнен с изобилие на земни плодове, радост и щастливи дни.
Подготви: Филка Лефтерова
Илюстрира: Лучия (4г.)
Добави коментар