Вълшебната кошничка

Вълшебната кошничка

Имало едно време мъничко момиченце. Добричко, миличко било. Но ето ти беда- нямало никакво търпение това детенце. Каквото и да започнело, нищо не можело да довърши до край.

– Ееех, за нищо не ми стига търпението!- въздъхвало момиченцето- Исках котето да напоя, разплисках млякото! Къщата исках да почистя, половината боклуци не изметох. Започнах да варя каша- не я догледах, загорих я! Какво да правя? От къде да си взема търпение?6.1

Чуло я врабченцето и зачуруликало:

– Чик, чирик! Искаш ли да те заведа при една добра старица? Тя ще ти подари цяла кошница с търпение!

Момиченцето се съгласило и тръгнало след врабчето. Вървели, вървели, малко ли, много ли, накрая стигнали до една къщичка- подредена, чиста, спретната. Стените й били изрисувани красиво, а в градинката било пълно с красиви цветя. Веднага се виждало, че стопанката на къщичката е добра- трудолюбива и търпелива. Огледало се момиченцето и видяло на верандата да седи  усмихната възрастна жена.

– Здравейте, госпожо!

– Здравей, мило момиченце- приветливо отвърнала жената- знам защо си ми дошло! Ето ти вълшебната кошничка с търпение!

Погледнало момиченцето в кошничката, а там… обикновена прежда! Червени и сини конци, заплетени, преплетени, объркани.

– Ама, бабичко, къде е търпението? Тук има само синя и червена прежда.

Старицата се усмихнала и казала:

– Сядай сега тук на верандата и започвай да разплиташ обърканите конци, и да навиваш от тях две кълбенца с прежда- червено и синьо. Като размотаеш преждата и намотаеш кълбенцата, ще видиш търпението на дъното на кошничката. Само че внимавай, ако бързаш и скъсаш някой от конците, ще трябва да започнеш всичко отначало.

–  Е, че какво? Не са много конците, ей сегичка ще ги разплета.

Започнало момиченцето да разплита конците, но това много бързо му омръзнало. Станало припряно в работата и изведнъж скъсало единия конец, а кошничката отново се напълнила с неразплетени конци, сякаш момиченцето нищичко не било свършило до момента. Разстроило се детето, но толкова много искало да получи поне мъничко търпение, че отново се захванало за работа. Дълго, дълго се трудило то и когато в кошничката изчезнали заплетените конци, а на тяхно място се появили двете кълбенца,  бързо изтичало при бабичката и й показало кошничката- сега в нея имало кълбо червена прежда, кълбо синя прежда и … пакет меденки.6.3

– Бабичко, ама къде е търпението? – озадачено попитало момиченцето.- аз разплетох конците, намотах ги, а отдолу намерих само меденки.

–  Меденките са за теб, награда за търпението ти!

– Ама, как така? Значи все пак получих търпение? Дори и не забелязах кога и как.- учудило се момиченцето.

– Ти се научи на търпение, миличко. За да разплетеш конците беше нужен доста труд – обяснила бабата.- А сега вземи кошничката със себе си. Като започнеш да вършиш нещо и загубиш търпение, погледни я, спомни си как си разплитала конците и търпението веднага ще се върне при теб.

Момиченцето благодарило на добрата старица и тръгнало към къщи. Оттогава каквото и да захванело, работата му вървяла – свършвало я до край, за всичко му стигали и търпението и труда.

Неслучайно хората казват: „Където има търпение, има и умение”.

Автор: М.Терентиева

Преведе от руски език: Йоанна Калешева

Илюстрираха: Станислава Спасова, Анелия и Елисавет Апостолиди

 

Добави коментар

Вашият и-мейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *