В неделното училище децата си бъбреха оживено, докато чакаха учителят да дойде. Говореха си за края на света. Всеки споделяше това, което беше чул по темата, някои говореха със страх, други с любопитство, трети – важно, защото считаха, че знаят повече от другите. Разговорът беше толкова развълнувано шумен и децата така бяха потънали в него, че дори не забелязаха учителя, който вече беше в стаята.
Той не побърза да прекъсне глъчката, а се потопи в детската атмосфера. Когато чу за какво говорят, се усмихна, а после поздрави с бодър глас учениците си. Децата притихнаха и отвърнаха на поздрава му. После се изправиха и започнаха занятието, както винаги с молитвата „Отче наш”. След като седнаха по местата си учителят заговори: „В света съществува кантар с две мерилки – зло и добро. Всяка секунда на този кантар попадат постъпки, мисли, действия, желания. Добри и лоши. За да продължи да съществува така, както съществува сега, този кантар трябва да бъде в равновесие. Всеки човек избира една или друга постъпка свободно. Ако са ме обидили и аз обмислям план за отмъщение, това попада в теглилката на злото. И ако в същата тази секунда никой не извърши добра постъпка и добра мисъл, в този момент кантарът ще натежи към злото и ето в тази секунда ще дойде краят на света. Пророчеството някога ще се изпълни, но това може да стане след много хиляди години. Нашата постъпка може да се окаже решаваща.
Не можем да си позволим да постъпваме лошо, защото в същата тази секунда може никой да не поиска да постъпи добре и равновесието ще се наруши. Тогава край! Ето защо е важно да подтиснем злото и обидата в себе си. Винаги помнете това!“.
Олга Савичева
Добави коментар