Сергей Козлов
Зайо повече от всичко обичаше моркови. Той каза:
– Иска ми се в гората, вместо елхи, да растат морковчета.
Катеричката повече от всичко обичаше орехи. Тя каза:
– Иска ми се, Зайо, върху твоите моркови да растат орехи вместо шишарки.
Мечо повече от всичко обичаше меда. Той каза:
– Иска ми се през есента да се точат бавни медени дъждове…
Ежко повече от всичко обичаше сушени гъби. Той каза:
– Мечо, нека твоите дъждове почнат, след като си набера гъби.
Така и стана.
Вместо елхи в гората за една нощ поникнаха моркови. Заекът отсече два моркова и ги завлече у дома.
По морковените листа узряха орехи. Катеричката си напълни цяла кошница и скри в хралупата си най-дебелия морков.
Ежко вървеше между морковите и събираше гъби.
А наесен заваляха бавни медени дъждове.
Зайо похапваше моркови с мед. Катеричката – орехи с мед. Ежко – гъби с мед.
А Мечо по цял ден стоеше на морковената поляна с раззината уста и само когато се мръкваше, съвсем за кратко, ама съвсем за мъничко, старателно облизвайки всичките си четири медени лапи, лягаше да поспи…
И всички вълци избягаха от гората. Защото вълците не обичат сладко.
Добави коментар