Добро

Добро

Ники се събуди сутринта. Погледна през прозореца: слънцето свети, денят е хубав. И момчето реши, че иска да стори някому нещо добро.1
Седи си и си мисли:
„Ех, ако сега сестра ми се давеше в реката, аз щях да я спася!”
А ето я и сестра му:
– Ники, хайде да излезем навън!
– Махай се! Не ми пречи! Мисля!
Сестричката се обиди и отиде в другата стая. А Ники си мисли: „Ех, ако вълци нападнеха баба, бих ги застрелял!”
Ето я и баба:
– Ники, прибери съдинките, моля те!2
– Сама си ги прибирай- нямам време!
Баба поклати глава и нищо не каза.
А Ники пак си мисли:
«Ех, ако Рекс паднеше в кладенеца, аз бих го извадил!”
Ето го и Рекс. Маха с опашка: „Ники, дай ми водичка!”
– Я се разкарай! Не се пречкай!
Рекс затвори уста и се мушна под дивана.
А Ники отиде при майка си:
– Мамо, искам да направя нещо добро, но какво?
Мама помилва Ники по главата и се усмихна:
— Излез с Надя, помогни на баба да прибере съдинките, дай водичка на Рекс.

 

 

Преведе от руски език Йоанна Калешева

Добави коментар

Вашият и-мейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *