На общата вечерна молитва Фрося се молeше най-дълго от всички. Тя има много близки отношения с Бога и много подробно Му благодареше за всички онези радости, които Бог й бе изпратил в този ден.
- Боже, благодаря Ти за вкусната каша и за супата, и за кюфтетата. Господи, благодаря Ти за кифличките с мак, за компота, за чая и за сокчето. Благодаря ти за запеканката и за бонбоните!
Научила съм по-големите деца да не се присмиват на молитвата на малките, а пък сега, самата аз едва успях да сдържа усмивката си. Най-накрая Фрося замълча и аз дадох думата на следващия малчуган. Тихо се лееше детската молитва и изведнъж бе прекъсната от гръмкия възглас на Фрося:
- Забравих нещо! Забравих! Олеле, забравих!
Всички подскочихмеме стреснати. Обясних на Фрося, че не бива да се прекъсва молитвата на другия и я помолих да потърпи. И ето че най-накрая тя отново получи думата:
- И за спагетките, Господи, Ти благодаря! – изстреля Фрося и въздъхна блажено.
Автор: Олга Юревич
Добави коментар