Злият княз

Злият княз

Имало едно време зъл и високомерен княз. Той мислел само за това как да подчини на своята власт целия свят, та всички да се боят дори при спомеZliat_kniaz_02Aнаването на името му. И ето нахлувал той в чуждите земи с огън и меч; войните му тъпчели нивите и палели селските къщи; червените езици на пламъците обхващали листата на дърветата, а плодовете се изпичали по овъглените клони. Злите духове не можели да постъпват по друг начин. Но князът си мислел, че нещата се нареждат както трябва. Ден след ден растяло неговото могъщество, името му всявало ужас сред хората, а късметът го следвал във всичките му деяния. От покорените градове той изнасял злато и богати съкровища и в столицата се натрупали несметни богатства – никъде по света не можело да се види подобно нешо. Той заповядал да се строят великолепни дворци, църкви и арки, и всички, които виждали тези чудни постройки, казвали: „Какъв велик княз!” Те не мислели за бедствията, които князът довеждал в чуждите земи, не чували стенанията и жалбите, носещи се из ограбените и опожарени градове.
Самият владетел се любувал на златото си, на великолепните сгради и си мислел: „Какъв велик княз съм аз! Но това не ми е достатъчно! Искам още! Ничия власт на света не трябва да се равнява на моята, камо ли да я превъзхожда!”
И започнал той войни с всичките си съседи и ги покорил.
По негова заповед пленените крале били приковавани със златни вериги към колесницата му всеки път, когато той се готвел да обиколи улиците на столицата. Когато пък се хранел, те трябвало да лежат в краката му и в краката на неговите придворни и да събират къшеите хляб, които им били хвърляни.
Най-накрая князът заповядал да бъдат издигнати негови статуи по площадите и в дворците; той искал да ги постави и в храмовете, пред олтара на Господа, но свещениците казали: „Княже, ти си велик, но Бог е по-велик от теб, ние не смеем да сторим това.”
– Добре тогава! – казал злият княз. – Ще покоря и Бога тогава!
И, заслепен от безумна гордост, заповядал да бъде построен чуден кораб, с който да полети във въздуха.Zliat_kniaz_01A Корабът бил изрисуван с различни бои и приличал на паунова опашка, обсипана с хиляди очички, но всяко око било оръжейно дуло. Князът се качил на кораба и с натискането само на една пружина, от оръжията се изстрелвали хиляди куршуми, а след това отново се зареждали сами. Сто могъщи орли били впрегнати в кораба и ето – той полетял във въздуха към слънцето. Земята едва се виждала долу, планините и горите изглеждали в началото като разорано поле, после като нарисувани върху плоска географска карта, а накрая съвсем изчезнали в облачната мъгла. Все по-високо и по-високо се вдигали орлите; тогава Бог изпратил един от безчислените си Ангели, но злият княз го посрещнал с оръжеен залп. Куршумите отскочили от блестящите криле на Ангела като градушка; само една-единствена капчица кръв протекла от белоснежното крило и паднала на кораба. Дълбоко се врязала в дървото и притиснала дъното на кораба със страшна сила, сякаш била огромен къс олово. Корабът полетял надолу с неимоверна бързина; могъщите криле на орлите се пречупили; вятърът силно свирел в ушите на княза; облаците дим, издигащ се от опожарените градове, го обграждали отвсякъде и приемали чудовищни форми – на огромни раци, протягащи към него Zliat_kniaz_03Aздравите си щипки; търкалящи се скални късове и огнедишащи дракони. Князът лежал на дъното на кораба полумъртъв от страх. Най-накрая корабът заседнал в гъстите клони на горските дървета.
– Аз ще победя Бога!– казал владетелят. – Дадох си клетва да Го победя, и това трябва да стане!– Заповядал да бъдат построени нови въздушни кораби – строили ги седем години. Заповядал също да коват мълнии от най-твърда стомана, за да превземат твърдината на небето с пристъп, и събрал войни от всички краища на своето владение; войските покрили земите надлъж и нашир. Войните били готови да се качат на корабите, князът дошъл до своя кораб, но Бог изпратил срещу него рой комари – само един малък рой комари.Насекомите бръмчали наоколо и жилели ръцете и лицето му. Той злобно извадил меча си, но разсичал само въздуха с него, неуспявайки да улучи комарите. Тогава заповядал да му донесат от най-скъпите килими и да го обвият целия от глава до пети, за да не може нито един комар да го достигне с жилото си. Заповедта му била изпълнена, но един комар се изхитрил да се вмъкне под най- долния килим, влязъл се в ухото му и го ужилил. Сякаш огън пламнал в кръвта на княза, отрова проникнала в мозъка му, и той смъкнал всички килими от тялото си, разкъсал дрехите си и започнал гол да се мята и да скача пред тълпите от свирепи войници, а онези само се подигравали на безумния княз, който искал и Бога да победи, а сам бил победен от един комар!

 

Автор: Ханс Кристиан Андерсен

Преведе от руски език Йоанна Калешева
Илюстрира Цветана Векова

Добави коментар

Вашият и-мейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *