Защо Църквата се отнася към Кръста, на който е бил разпънат Христос, като към особена, непостижима, но действена сила? И даже му се моли на ежедневните служби: „Непобедима и непостижима, и Божествена сила на Честния и Животворящ Кръст, не оставяй нас грешните!”
На Кръста Синът Божий е пренесъл Себе Си в жертва, и всеки, даже и най-малък кръст е символ на тази спасителна смърт и на Възкресението. На неделната Литургия четем словата на Христос: „ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва”. Както учат светите отци, нашият личен кръст е волята Божия за всеки от нас, която ние трябва да изпълним. Ако във всички обстоятелства на нашия живот постъпваме не по своята воля, а по Божията, значи, че ние носим своя кръст, и тогава кръстната сила ни идва на помощ.
Светите отци се радвали на тежкия кръст като на особена Божия милост. „Всеки кръст става радост, тъй като радостта се крие в него самия”, – казвала преподобномъченицата Елизавета Фьодоровна.
Из Книгата Великия пост – четения за деца за всеки ден
Автор-съставител: Татяна Коршунова
Преведе от руски език: Йоанна Калешева
Добави коментар