Всякакви хора вървели след Христос, за да чуят проповедите Му. Често, докато Учителят поучавал, до Него заставали митари и грешници, та и те да чуят спасителните Му слова. Митарите били презирани от останалите, понеже събирали големи данъци от тях за Римската империя, а грешниците имали най-различни провинения.
Веднъж фарисеите и книжниците, които били най-почитани сред народа, тъй като винаги спазвали законите, започнали да недоволстват срещу Иисус Христос и да го упрекват, че приема такива хора до Себе Си, и че дори яде на една трапеза с тях. В отговор Учителят им разказва притчата за изгубената овца, като започва с въпроса: „…кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери? ”. А когато я открие, радостен я вдига на раменете си. И като се прибере у дома, събира приятели и съседи, и им казва да се порадват заедно с него, защото е намерил овцата.
На въпроса „…кой от вас…?”, всеки, който е добър стопанин, би потвърдил, че ще тръгне да търси изгубеното животно. Така постъпва и Христос, защото митарите и грешниците са като загубената овца в притчата. Както тя може да умре в пустинята, така и душите на неправедните може да погинат поради многото грехове. Затова, вървейки по градове и села, Иисус Хрисос търси най-вече такива човеци, които нарушават законите, отдалечили се от Бога, да чуят поученията Му, за да могат да осмислят лошите си дела, да се покаят, поправят и спасят.
Накрая на притчата Господ заключава, че както в нея, подобно ще бъде и на Небесата – в Царството Божие. Там ще има повече радост за един разкаял се грешник, отколкото за деветдесет и девет праведници.
Бог обича всички хора, всички Свои чеда, но най-много се радва за спасението на тези, които са били загубени, но са се намерили и са се върнали при Него.
Подготви: Филка Лефтерова
Добави коментар