Легенда за халифа

Легенда за халифа

 

Имало едно време един богат халиф, но не го радвали нито безчислените му съкровища, нито властта му. Мъчително се влачели еднообразни и безцелни дн^15066649C366919BB0D57F65A0E49D0ED889FBC7432655CD4B^pimgpsh_fullsize_distrите му.
Съветниците на халифа се опитвали да го развличат с раскази за чудеса, тайнствени събития и невероятни приключения, но взорът на халифа оставал разсеян и студен. Струвало му се, че животът му е безкрайно скучен и не виждал никакъв смисъл в него.

Веднъж от разказа на един пътешественик халифът разбрал за един пустинник, комуто била открита тайната на живота. И в сърцето на владиката пламнало желание: да види най-мъдрия от мъдрите и да разбере какъв е смисъла на битието. Предупреждавайки приближените си за предстоящото му отсъствие от страната, халифът тръгнал на път. Той взел със себе си само старият слуга, който го бил отгледал и възпитал.

През нощта керванът тайно напуснал Багдад. Но с Аравийската пустиня шега не бива. Без водач пътниците се заблудили, а по време на пясъчна буря загубили и кервана, и багажа си. Слава Богу, намерили пътя, но били останали само с една камила и малко вода в кожен мех.
Непоносимата жега и жаждата повалили стария слуга, и той загубил съзнание. Страдал от зноя и халифа. Капката вода му се струвала по-скъпа от всички съкровища на земята! Халифът погледнал меха. Там имало още няколко глътки скъпоценна влага. Сега той ще освежи засъхналите си устни, ще увлажни гърлото си, а след това ще падне в безпаметност, като този старец, който всеки момент ще престане да диша.

Но внезапна мисъл го спряла. Халифът помисли за своя слуга, за целия живот, който този човек му бил посветил. Този нещастен, изнемогващ от жажда човек умирал в пустинята, изпълнявайки волята на своя господар. Халифът съжалил слугата си и му станало мъчно и срамно за това, че в продължение на дълги години той не намерил нито добра дума, нито усмивка за стареца. Сега те и двамата умирали, и смъртта щяла да ги направи равни. Нима за цялата си дългогодишна вярна служба старецът не е заслужил никаква благодарност?
И как да се отблагодариш на онзи, който вече нищо не осъзнава?^B780B212890BD9ABED7DC785613943436DAF469D3BA0942B30^pimgpsh_fullsize_distr

Халифът взел меха с вода и влял остатъците от целителната влага в разтворените устни на умиращия. Скоро след това слугата потънал в спокоен сън.
Гледайки омиротвореното лице на стареца, халифът изпитал неизказана радост. Това били мигове на щастие, небесен дар, заради който си струвало да се живее.
И в този миг – о, безкрайна милост – над пустинята се излял дъжд. Слугата се съвзел и пътниците напълнили съдините си с вода.
Идвайки на себе си, старецът казал:
– Господарю, можем да продължим пътя си.
Но халифът поклатил глава:
– Не. Не ми е нужна срещата с мъдреца. Всевишният ми откри смисъла на битието.

 

 

Автор: Борис Ганаго
Преведе от руски език: Йоанна Калешева
Илюстрира: Станислава Владева-Спасова

Добави коментар

Вашият и-мейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *