МАРАТОН НА ДОБРИТЕ ДЕЛА или БЪРЗАЙТЕ ДА ПРАВИТЕ ДОБРО

 

 

Надя, Сергей и Ели Веселови много обичаха, когато на гости им идваше баба им Любов Николаевна. Децата я наричаха баба Люба.

Тя знаеше толкова много интересни приказки, стихотворения, песни и игри! 

„Ако организираме състезание между най-добрите разказвачи на приказки в света, – обичаше да казва майката на децата, – нашата баба със сигурност ще победи!“.

В един от тези забележителни дни, когато баба Люба беше на гости на внуците си, събра около себе си Надя, Сергей и Ели и им каза:

• Деца! Искате ли да играем на една нова интересна игра?

• Каква?

• Каква е тази игра? – проявиха интерес децата.

• Играта се нарича „Маратон на добрите деца“. Условията са следните: давам ви три часа – това време трябва да посветите само на добри дела. Този от вас, който успее да направи повече добрини, ще получи подарък. – И в този момент бабата изкара от чантата си стара музикална кутия.

Очите на децата грейнаха. Тази кутия беше много тайнствена и свиреше необикновена музика! Децата бяха сигурни, че е вълшебна и че именно в нея се крие тайната на всички начинания на баба им. И Надя, и Сергей, и Ели отдавна си мечтаеха да бъдат притежатели на такава кутия. И разбира се, те веднага се съгласиха да играят на предложената от баба им игра.

• Едно, две, три, играта започни! – заповяда баба Люба и децата се разтичаха в различни посоки.

Оглеждайки се наоколо и отчитайки безпорядъка, Ели реши, че жилището им е най-доброто място за вършене на добри дела и веднага започна да чисти.

А Сергей и Надя излетяха навън. Те прецениха, че колкото пространството е по-голямо, толкова повече добрини може да побере.

Излизайки от входа, Сергей веднага откри, че входната врата скърца доста неприятно и реши да смаже пантите с машинно масло. Сергей беше най-голямото от децата и следователно много умно и предвидливо момче. Той си беше взел всичко необходимо за добрите си дела: машинно масло, хляб и салам, чук и гвоздеи, пръскалка. Затова беше готов веднага да се захване с работа.

Въпреки че Надя беше само на шест години и беше най-малката в семейството, тя също побърза да излезе на двора. Момичето с внимание се огледа наоколо, избирайки обект за доброто си дело. Но още преди да си измисли подходяща работа, срещна съседката си леля Клара. Леля Клара беше майка на най-добрата ѝ приятелка – Лера.

• Здравейте, леля Клара! – вежливо произнесе Надя, – Как е Лера?

• Здравей, Надя, – отговори съседката. – Лера се разболя. Вчера си навехна крака и сега лежи, не може да стане, плаче. Ела да я видиш, може поне малко да се успокои.

„Ще отида за малко, а после ще се върна към „маратона“, – помисли си Надя и тръгна при приятелката си.

– Надя! Колко е хубаво, че дойде! – зарадва се Лера и разплаканото ѝ личице се озари от усмивка. – Бях сигурна, че си истинска приятелка! Сега вече няма да ми е толкова тъжно. Искаш ли да играем на „майки и дъщери“? Ти ще бъдеш майката, аз – малката ти дъщеря и ти ще се грижиш за мен.

Надя се обезпокои: „Ами какво ще стане с добрите дела? Прекрасната кутия? Какво да правя?“.

Но като си помисли малко, реши, че не може да остави приятелката си в такова тежко състояние.

„Нека Серьожа или Ели да получат кутията. Те си мечтаят за нея“, – смири се Надя и остана да играе с Лера.

Минаха три часа и децата отново се събраха около любимата си баба.

– Е, казвайте сега, – със сериозен глас произнесе баба Люба. – Какви добрини успяхте да свършите? И изобщо недейте да лъжите, защото никога няма да играя вече с вас! Лъжата е наш враг. В никакъв случай не трябва да сте приятели с нея.

– Да. Дори има такава поговорка: „На лъжата краката са къси“, – съгласи се Серьожа, – така че да играем честно!

– Може ли първо аз да започна? – попита Ели и, след като получи съгласието на баба си, започна:

– Аз оправих всичките чекмеджета, измих чиниите, изметох в коридора, избърсах праха, минах с прахосмукачка и измих пода. Общо – шест добри дела!

– Браво, Лена! – усмихна се баба Люба. – Много си помогнала на мама и на тати! Как ще се зарадват само, когато се върнат от работа!

След това баба Люба се обърна към внука си:

• Хайде, Серьожа, сега си ти.

• Аз смазах пантите на входната врата, за да не скърца, нахраних гладно коте, сипах трошички хляб в къщичката за птици, ремонтирах пейката, изтрих от стените на блока лошите думи, написани с тебешир, помогнах на възрастната жена от петия етаж да си качи тежката чанта и изхвърлих боклука! Направих седем добри неща!

• Браво, Серьожа, – бабата погали внука си по главата, – засега ти водиш!

• Нека да чуем Надя.

Надя се изчерви:

• Извинявай, бабо, аз не успях да направя нито едно добро дело…

• Как така? – учудиха се децата.

И Надя започна да разказва:

• Исках да играя на тази игра, но срещнах леля Клара. Тя каза, че Лера не е добре. Отидох да я видя и останах при нея – играхме си, говорихме си, пях ѝ приспивни песнички…

• Тя по-добре ли се почувства?

• Да. Най-накрая се успокои и заспа. Но когато Лера заспа, времето на играта изтичаше и аз така и не успях да направя нищо добро, – тихо каза Надя и си наведе главата. Тя много преживяваше, че баба Люба ще ѝ се сърди.

Но баба ѝ изобщо не се разстрои. Тя сложи малката си внучка на коленете си, прегърна я и ѝ каза:

• Това, което си направила, е най-истинското добро дело. Много е важно да бъдеш там, където наистина се нуждаят от теб, да не подминеш този, който има нужда от помощта ти. А особенно ценно е това, че си го направила изцяло безкористно: нито за похвала, нито за подарък, а защото сърцето ти е искало така.

• И още от тази игра разбрах, че най-важното не е броят на добрите дела, а качеството им, – замислено произнесе Сергей. – защото количествено Надя е направила само едно добро дело, а излиза, че то е по-голямо от това, което сме направили ние с Ели.

Скоро и Ели смени навъсените си вежди с усмивка и изрече:

• Предлагам да подарим подаръка на Надя! Тя го заслужава!

• Колко ме зарадвахте! – каза баба Люба, кимайки с глава. – Ще ви открия още една тайна: това, че не проявихте завист към Надя и решихте да я признаете за победител, е също добро дело. Защото приятел се познава не само в нужда, но и в радост! Само истински приятел може искрено да се зарадва на победите на другия и да не изпита завист! Това е доброто! Само че не знам сега, на кого от вас да подаря обещания подарък?

• Нека музикалната кутия остане при теб, бабо! – предложи Надя, – нали в нея се крие тайната на твоите знания и идеи?

Баба Люба се засмя и прегърна и трите си внучета:

• Мислите, че съм мъдра благодарение на тази кутия? Добре, щом се интересувате, – дойде време да ви разкрия най-важната ми тайна: имам книга, в която, ако я изучавате много-много внимателно, ще откриете отговорите на всички възможни въпроси, които може да измисли човек. Тази книга е Библията.

• Но как може отговорите на всички въпроси да се съберат само в една книга? – попита Сергей.

• Да. Това е удивително, но е така, защото авторът на тази необикновена книга е сам Бог, който живее на небето, – нежно отговори баба Люба.

• Ехаа! И аз искам такава книга! – оживено произнесе Ели и запляска с ръце.

• Мисля, че е време да обявим резултата от нашата игра, – каза баба Люба, – като главен член на журито, обявявам всички вас за победители на „Маратона на добрите дела“!

И понеже ми оставяте кутията, ще ви подаря други, още по-ценни подаръци!

И бабата изкара от чантата си три красиви книги, на кориците на които пишеше: „Библия за деца“.

• Нека Библията стане най-добрият съветник за всеки от вас! Тогава вие никога няма да се отклоните от пътя на Светлината и Доброто! – тържествено произнесе баба Люба, раздавайки книжките на децата.

Бързайте да правите добро!!!

Автор: Светлана Лукиянова

Превод от руски език: Дияна Янчева