Мария

Мария

Веднъж преди много, много години, момиченцето Мария го взели за Ангел. Това се случило така. В едно бедно семейство имало три деца. Баща им починал, майката работела, където можела, а после се разболяла. Вкъщи нямало и трохичка, а децата били гладни. Какво да се прави? Излязла майката на улицата и започнала да проси милостиня, но хората, без да я забелязват, минавали покрай нея. Наближавала Коледната нощ и думите на жената: „Не искам за себе си, а за децата… Заради Христа!” потъвали в предпразничната суета.

2
В отчаяние тя влязла в църквата и започнала да моли за помощ Самия Христос. Нима имало друг, на когото й оставало да се моли?
И тук, до иконата на Спасителя, Мария видяла жената, която стояла на колене. Лицето й било облято в сълзи. Никога преди това момичето не било виждало такива страдания.
Мария имала удивително сърце. Когато около нея се радвали, и тя искала да скача от щастие. Но ако някой страдал, тя не можела да мине покрай него и питала:
– Какво ти има? Защо плачеш? И чуждата болка прониквала в нейното сърце.
И сега тя се навела към жената:
– Нещо лошо ли Ви се случи?
И когато жената споделила своята болка, Мария, която никога през живота си не била изпитвала чувство на глад, си представила три самотни дечица, които отдавна не са виждали храна. Без да се замисля, протегнала и дала не жената пет рубли всичките пари, които имала.
По онова време това била значителна сума и лицето на жената светнало.
– А вие къде живеете? – преди да се разделят, попитала Мария. С учудване установила, че бедното семейство живее в съседната маза. Момичето не разбирало, как може да се живее в маза, но тя твърдо знаела, какво трябва да направи в тази Коледна вечер.

3
Щастливата майка политнала към къщи все едно, че имала криле. В най-близкия магазин купила храна и децата радостно я посрещнали.
Скоро запалили печката и чайникът кипнал . Децата се стоплили, нахранили се и замълчали. Масата, отрупана с храна, била за тях неочакван празник, почти чудо.
Но изведнъж Надя, най-малката, попитала:
– Мамо, вярно ли е, че в Коледната нощ Бог изпраща на децата Ангел, който им носи много, много подаръци?
Мама добре разбирала, че нямало от кого да очакват изненади. Слава на Бога и за това, което Той вече им е дал: всички са сити и стоплени. Но децата са си деца. Те така искали в Коледната нощ да имат елха – както всички останали деца. Какво тя, горката, можела да им каже? Да разруши детската вяра?
Децата я гледали внимателно, очаквайки отговор. И майка им потвърдила:
– Това е истина. Но Ангелът идва само при тези, които от цялото си сърце вярват в Бога и от цялата си душа Му се молят.
– А аз от цялото си сърце вярвам в Бога и от цялата си душа Му се моля, – настоявала Надя. – Нека ни изпрати Своя Ангел.
Мама не знаела, какво да каже. В стаята станало тихо, чувало се само пращенето на дървата в печката. Изведнъж някой почукал на вратата. Децата се сепнали, а майката се прекръстила и с трепереща ръка отворила вратата.

4
На прага стояло малкото светлокосо момиченце Мария, а зад нея – брадат мъж с елха в ръката.
– Честито Рождество Христово! – радостно поздравила стопаните Мария. Децата замрели. Докато брадатият мъж намествал елхата, в стаята влязла детегледачката на Мими с голяма кошница, от която започнали да изникват подаръци. Децата не вярвали на очите си. Но нито те, нито майка им не подозирали, че момичето им е дало своята елха и своите подаръци.
А когато неочакваните гости си заминали, Надя попитала:
– Мамо, това момиченце Ангел ли беше?

Преведе от руски език: Дияна Янчева
Илюстрираха: децата от школата по изобразително изкуство към храм „Св.Атанасий” – гр. Варна с ръководител Тереза Зиковска

Добави коментар

Вашият и-мейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *