МИЛО – КАМЕНОДЕЛЕЦА

МИЛО – КАМЕНОДЕЛЕЦА

Живял някога в една далечна страна каменоделец на име Мило. Изгреело ли слънцето- той вече бил на крака. А работата му била тежка: да откъртва камъни, да 2ги товари в старата каруца, да ги продава до късно, за да купи хляб за вечеря. В зной или в студ, в дъжд или в сняг, той все чукал със своята кирка, а вечер умирал от умора. Не се харесвал на Мило този начин на живот.

Веднъж, когато Мило се уморил от тежката работа, легнал на сянка и започнал да оплаква горчивата си съдба. „Ех,- мислел си той- ако можех да стана богат! Лежи си по цял ден, спи колкото си искаш, яж до насита. Ей това е живот за мен!”

И изведнъж, без да разбере как, Мило се оказал в покоите на великолепен дворец, а около него се суетяла прислуга, всеки чакал заповедите му. Удивил се Мило, онемял. Изнесли го в градината, излегнал се той под сянката на цъфтяща вишна, не можел да се нарадва на това чудо.

Полежал половин час, и от нямане какво да прави започнал да гледа пътя. И видял шествие: първи тичат бързоходци, след тях препускат конници на бели коне, зад конниците слуги носят царската каляска. Успоредно с каляската вървят роби, махат с огромни ветрила и гонят мухите от царя. А каляската е обшита с дантели и звънчета.

3«Ех, какво чудо!» — завидял Мило, — «да можех аз да съм там, в тази каляска!»

И преди дори да мигне с очи, се оказал в каляската, на мястото на царя. Облечен със златни дрехи, звънчетата звънят. Не е ли щастие това?

Седи си Мило на меки възглавнички, седи, час, седи два. Слънцето пече безпощадно, никакъв полъх на вятъра не се усеща. Станало му горещо на Мило. Не издържал повече на тази жега. Погледнал той към своя мъчител – слънцето и извикал:

-Как смееш ти, мен – великия владетел да изкарваш извън нерви?

Но слънцето не му отвърнало нищо и продължило да пече все така силно.

«Излиза, че слънцето е по-могъщо от царя- помислил си Мило.- Значи искам да съм слънце!»

И в миг се оказал на небето вместо светилото. Така се разгневил, че искал всичко да изпепели. Но между него и земята застанал облак.

— Я се успокой! Намали разгорещеността си!- казал облакът.

— Ама на какво прилича това? Кой ми пречи? Нима има някой по-силен от мен? Искам да съм облак!- извикал Мило.4

И покрил земята като черен облак. А след това се излял над нея като пороен дъжд и потопил всичко.

Само една скала останала равнодушна към неговия гняв. Вълните се разбивали в нея, водата се разпръсквала, а скалата стояла безразлична към всичко.

И, както се досещате, пак завидял Мило на това, което видял, и се превърнал в скала.

«Сега вече съм непобедим. Има ли по-могъщ от мен? » — така си мислел Мило, докато не се разклатил от нечии удари. Някой, там – ниско долу, до самата земя, откъртвал камък след камък от скалата, подкопавайки нейната твърдина.

Това бил един беден каменоделец, който искал с труда на ръцете си да изработи своя хляб.

«Ще бъда каменоделец, за да преодолея всичко!» — решил Мило и веднага се оказал на пътя с кирката в ръка. До него била старата каручка.

Разсмял се каменоделецът, спомняйки си всичко, през което преминал. Сега той бил напълно доволен. Разбрал, че не трябва да търси щастието в мечтите, а в собственото си сърце.

Оттогава Мило се трудел неуморно, благодарейки на Бога за всичко, коетому дава. В зной и в студ, в дъжд и в сняг той работел със своята кирка, а лягайки си уморен вечер, заспивал радостно и щастливо.

Преведе от руски език Йоанна Калешева

Илюстрираха Александър (9 г.) и Йосиф (9г.)

Добави коментар

Вашият и-мейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *