Най-добрият приятел

Най-добрият приятел

По принцип Мишо Курабийков имаше много приятели – по-точно, всички деца, с които играеше на двора! Е, като изключим, разбира се, Петьо Зайцев. Никой не го обичаше, защото беше клюкар. Но веднъж Мишо си намери истински приятел. Такъв, който остава за цял живот. Това се случи по следния начин…

Леля Рита и чичо Анатоли от тридесет и петия апартамент решиха да заминат при сина си в чужбина. Много бързо те си продадоха жилището и съседи на Мишо станаха семейство Пирожкови. Пирожкови имаха син със странно име – Фока. Никога до този момент Мишо не беше чувал такова име! И ето, в един хубав летен ден, когато децата си играеха на двора, същият този Фока излезе на улицата. Ели Мухина веднага се присламчи при него:

– Имаш много странно име! А фамилията ти каква е?!

– Пирожков, – добродушно отговори Фока.

Ели избухна в смях. На Мишо му стана болно за новия му съсед. А освен това и неговата фамилия беше… тестяна! Изведнъж му се прииска здраво да дръпне Ели за опашката, но само извика:

– Мухина, стига! Изобщо не е смешно!13.1(1)

В този момент дотичаха деца от съседния двор и започнаха да разказват, че някой е разрушил къщичката им. Всички веднага хукнаха да видят за какво става дума и мигновено забравиха за Фока. Работите по възстановяването на къщичката вървяха бързо и сполучливо. Най-накрая някой каза, че е време за обяд, и всички деца се прибраха по домовете си.

Мишо Курабийков беше толкова гладен, че изяде две чинии със супа. А когато отново излезе на улицата, видя Ели, която седеше на бордюра и подозрително хлипаше.

– Мухина, да не би да ревеш? – попита Мишо.

– Нищо подобно! – гордо вдигна глава момичето.

После помълча малко и си призна:

– Забравих си ключовете вкъщи, а родителите ми ще дойдат чак довечера.

– Е, – промърмори Мишо – нищо страшно.

– Така е – неуверено отговори Ели.

Започнаха да излизат другите деца и дворът отново се напълни като огромен кошер. Фока си седеше на пейката, а после изчезна някъде. След около петнадесет минути Мишо видя как съседът му излиза от входа с малък пакет в ръка и отива право при Ели. Мухина, едва повдигайки очи, взе пакета, а Фока се отдалечи настрани. Мишо го обзе страшно любопитство. Той не издържа и отиде при Фока:

– Какво си ѝ донесъл?

– Сандвичи – вдигна рамене той – чух как момичето се оплакваше, че е много гладно, а не може да се прибере.

Мишо се възмути до дълбочината на душата си. Къде се е чуло и видяло такова нещо: доскоро Ели му се присмиваше, а той ѝ носи храна!

– Какво говориш? Какви сандвичи? – възкликна Курабийков.

– Ами, – притесни се Фока – с кашкавал и салам. Защо питаш?

Мишо помълча няколко секунди и призна:

– Аз не бих могъл да направя това. Много си добър!

А после добави:

– Не, даже не си добър! Ти, Фока, си благороден!

На Фока му стана много приятно, че Мишо каза такива думи за него. А Мишо гледаше приятеля си и се радваше, че все още има такива добри хора. Оттогава двамата са най-добри приятели.

Що се отнася до Ели, Мишо продължаваше да не я обича…

 

Автор: Наталия Климова

Превод от руски език: Дияна Янчева

Илюстрира: Димитрия Янчева, 8 г.

Добави коментар

Вашият и-мейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *