Свети Иван Рилски почина като всеки земен човек. Душата му отнесоха ангелите в рая, а тялото му остана в земята, но то не се разруши, както става с всички хора, а остана цяло и благоухаещо. Това е признак на святост. Монасите го поставиха в специален ковчег, изработен изкусно от майстор дърворезбар, и го отнесоха в храма на манастира. И досега то стои вдясно от Царските двери до иконата на Иисус Христос.
Скоро се разнесе славата на свети Иван и отвсякъде започнаха да идват поклонници. Измолваха пред нетленното му тяло, наричано мощи, здраве и спасение за душите си.
Но дойдоха страшни времена. България падна под турско робство. И рилските монаси страдаха от произвола на турските поробители, но надеждата им, че светецът ги закриля, не угасваше, така както денонощно гореше кандилото над ковчега му.
Много пъти турци идваха и безчинстваха в манастира, но веднъж опасността беше много голяма. Турска потеря на коне бродеше из планината, въоръжена до зъби. Като стигна до манастирската порта, предводителят, облечен в скъпи дрехи и яздещ на най-красивия и силен кон, нареди да спрат. Заудряха грубо с прикладите на пушките си по портата, а монасите вече я бяха залостили и четяха вечерните молитви. Отвориха веднага, изтръпнали от уплаха. Конницата нахлу в двора, зацвилиха коне, турците слязоха и започнаха да оглеждат високите сгради и красивата църква, кацнала като гълъб в средата на двора. Бързо решиха да останат да нощуват. Въпреки че беше Велик пост, поискаха богата вечеря с точена баница и варени кокошки. Монасите слугуваха, а устните им шепнеха молитви към свети Иван за закрила. Вярваха, че той ще ги защити.
След вечерята предводителят им ги събра на съвет и решиха сутринта да се обере храмът, да се поругая иконите, монасите да се избият, а манастирът да се изгори.
Затиши се, но монасите не притвориха очи за сън. Игуменът нареди да се съберат в храма и пред мощите да се молят на свети Иван. Запалиха само една малка свещица, колкото да могат да четат, за да не се разбере, че храмът е отворен. Така осъмнаха и когато удари клепалото, те бяха готови за утринната молитва.
Изтръпнаха, като видяха, че няколко турци влязоха в пълно въоръжение, въпреки че е забранено да се влиза в Божия дом с оръжие. Личеше, че са ядосани, но и смутени. Един от тях потърси игумена и нареди всички монаси да се явят пред него. Огледа ги и попита има ли други. Игуменът отговори, че има още двама старци, които са тежко болни в килиите си. Отведоха го. Нищо лошо не им стори. Върна се и отново разгледа монасите. След това каза на игумена:
– Снощи насън ми се яви един стар монах с бяла брада и патерица в ръка. Заплаши ме строго и нареди да събера хората си и да напусна манастира.
– Елате тук – плахо му отговори той.
Посочи му иконата на свети Иван. Още като я видя, турчинът се разтрепери.
– Този беше – едва продума.
– Това е свети Иван, който се е подвизавал тука в пост и молитва и основал манастира. Той е светец, ето, тялото му е нетленно.
Турчинът още повече се смути, извади тежка кесия и остави много жълтици в дар. Тихо и мирно потерята се изниза от портата. Монасите се прибраха в храма и изпяха благодарствен канон на свети Иван, който ги спаси от позор и смърт, а манастира от поругание и разорение.
Разнесе се мълвата за чудото, което стана, по цялата страна. Отвсякъде започнаха да идват отрудени и измъчени християни да се поклонят на святото тяло на Рилския светец и да изпросят от Бога по неговите молитви милост и закрила. Той откликваше на молбите им и никого не върна без утеха. Всеки отнасяше в дома си иконичка с неговия лик и я поставяше на домашния иконостас пред горящото кандило.
А монасите оттогава и до днес му пеят: „Радвай се, преподобни отче Иоане, славо и радосте наша!”.
Интересно!!! Първият православен параклис на Антарктида носи името на св. Йоан Рилски. Българската изследователска база „Свети Климент Охридски“ се намира на остров Ливингстън, част от антарктическия архипелаг Южни Шетландски острови. Базата е основана през 1988г., а от 1993г. с указ на президента Желю Желев е наречена в чест на Св. Климент Охридски, През 2003г. е построен параклисът „Св. Иван Рилски“.
Монахиня Валентина (Друмева)
Добави коментар