Притчата за блудния син

Притчата за блудния син

(Лука 15:11–32)

Припадне ли мъгла, пътникът може да се заблуди и дори да се изгуби. Той е в опасност от нападение на диви зверове, а може и лесно да се подхлъзне и да падне в дълбока пропаст. При тези трудни условия, ако успее да открие пътя и се прибере в дома си, той е щастлив.

Така става и с душата. Когато грехът замъгли ума, човек изпада в заблуда. Ако отрезвее, ще се завърне при Бога и доброто, и ще се спаси. За тази опасна заблуда Христос е казал Притчата за блудния (непокорен) син.

Един богат човек имал двама сина. По-малкият си поискал дела от имота, който му се пада. Намислил да живее на воля, свободно. Това много натъжило бащата. Но непокорният син взел всичкото си наследство и заминал за чужда страна. Там се отдал на разпътен живот и го пропилял.

В тази страна настанал голям глад и той се принудил да пасе свините на един богат човек. Доволен бил да яде от храната им, но и това не му давали. Като изпаднал в такава беда, той си спомнил за бащиния дом. Там работниците имали в изобилие хляб, а той умирал от глад.

Размислил и решил да се върне. Само жалки дрипи останали от скъпите му дрехи. Бос и гладен, наближил бащината къща. А неговият баща не преставал да го чака. Още отдалече го познал и се затекъл със старческите си сили да го посрещне. Прегърнал го и го целунал.

– Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син – казал той.

Бащата от радост не му отговорил, а веднага наредил:

– Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. Сложете пръстен на ръката му и обуща на нозете му. Заколете угоеното теле, за да ядем и пием, защото този мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери.

В притчата се казва, че когато непокорният син размислил в какво жалко положение е изпаднал по своя вина, “дошъл на себе си”. Преди това грехът толкова бил замъглил мисленето му, че не съзнавал какво прави. Той изглеждал като слабоумен, глупав. Когато отрезвял обаче, умът му станал друг, способен да мисли разумно.

Прави впечатление и всеопрощаващата бащина любов. Бащата веднага наредил да сложат на завърналия се син пръстен на ръката, което означава, че му връща достойнството на негов син. Не му поискал сметка защо е постъпил безсърдечно или защо е пропилял това, което е събирано с много труд. Стигало му, че любимият син се завърнал разкаян.

Духовният смисъл на тази притча е много дълбок. Бащата – това е нашият Небесен Отец, а блудният син – каещият се грешник. Всеки от нас прилича на блудния син, когато наруши някоя заповед. Тогава се пропиляват даровете, които Бог ни дава (здраве, сили, способности). И идва най-страшното – духовното обедняване.

Връщането у дома, при бащата, означава завръщането в Църквата при Бога чрез покаянието.

Автор: монахиня Валентина