Притча за „алчния” монах

Притча за „алчния” монах

В един манастир в Гърция имало обичай, за трудната работа да се дават на братята по малко пари. Монасите в манастира се наричат братя, та нали живеят като в голямо семейство. Много от тях искали да се потрудят повече, а получените пари да раздадат на бедните.
Само един от монасите постъпвал по друг начин. Никой никога не го бил виждал да подава милостиня дори и на един бедняк. И започнали да говорят за него като за алчен и стиснат човек. Минавали години. Всичко си вървяло както и преди.
– Ама, че стиснат човек! – мислели си другите монаси. Но дошло време и той си отишъл от този свят.
Когато в околните села разбрали за неговата смърт, в манастира започнали да се стичат всички жители, за да се сбогуват с починалия. Те оплаквали монаха и съжалявали за смъртта му.
А братята много се учудили.
– Че какво добро ви е сторил този човек? Защо го оплаквате толкова?- питали те.
Един селянин отвърнал:
– Той ме спаси!
А друг добавил:17
– И мен!
Селяните се трудели от сутрин до вечер, за да нахранят децата си. Но без вол е трудно да обработваш земята. Ако в семейството имало вол, децата нямало да стоят гладни.
И ето, че монахът, когото смятали за стиснат, събирал пари и купувал на най-бедните семейства волове.
Така той ги спасявал от глад и бедност.
Колко били учудени всички онези, които считали монаха за алчен и стиснат!
– Как може, незнаейки, да  правиш изводи? Та нали Христос е казал: „Не съдете”.

Автор: старецът Паисий Светогорец
Преведе от руски език: Йоанна Калешева
Илюстрира: Станислава Владева- Спасова

1 Коментар

  • by Димитров Posted 22.05.2017 16:14

    Паисий – истанбулски младостарец

Добави коментар

Вашият и-мейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *