Света Анна

Мили деца,

Всички знаете, че Божията майка се казва Мария. Като всеки човек на този свят, така и Богородица също е имала майчица – една такава много добра и милостива, изпълнена с вяра и любов майчица. Нейното име е Анна. Тя се е родила в град Витлеем, в семейството на свещеника Матан и жена му Мария. Имала две сестри: Мария и Совия.

Момичетата пораснали и щом дошло време за женитба, Мария се омъжила първа. Тя родила момиче. Нарекли го Саломия.

След нея се омъжила Совия. Тя също родила дъщеря. Дали й името Елисавета. Когато пораснала, Елисавета се омъжила за пророк Захарий, а тяхното чедо Йоан станал великият пророк, когото познаваме като Свети Йоан Кръстител.

Третата сестра Анна била дадена за жена на човек от Давидовия род, на име Йоаким, в Галилейската страна – в град Назарет. Двамата млади имали знатен произход. Те спазвали заповедите на Божия закон. Живеели праведно, били добродетелни и милостиви. За себе си изразходвали само една част от доходите си, друга дарявали за нуждите на храма, а трета раздавали на бедните.

Но имало в живота им и голяма мъка – те си нямали деца. По онова време за израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък – очаквания Месия.

На един от големите празници, Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм, който бил пълен с народ. Искал да принесе жертва на Бога. Застанал пред първосвещеника и му открил желанието си, а онзи започнал да го укорява, че заради греховете му Бог не го е благословил с деца и ззаради това не е достоен да принася жертва.

Йоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ.

По някое време, скръбта му  станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.

Вестта за тревогата на Йоаким  стигнала в Назарет до Анна. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си започнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба.

Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

– Само аз, Господи, – казала тя със сълзи на очи – съм мъртва и безжизнена. Цялата природа Те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня… Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!

Анна вложила цялата си душа в тая молитва.

И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:

– Анно, Анно, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.

Анна веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.

Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание.

В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал:

– Бог чу твоята молитва. Жена ти Анна ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост.

Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма.

На 9 декември светата Православна църква чества празника Зачатие на света Анна. Това е денят, в който света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември – пречистата Дева се родила на света.

Като навършила три години, малката Мария, бъдещата пресвета Майка на Божия Син Господ Иисус Христос, била заведена в Йерусалимския храм. Тъй родителите й изпълнили обещанието си: предали своята единствена рожба в служба на Бога.

В това време при храма живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, които посветили себе си изцяло на Бога и тъй водели чист, благочестив живот. Те били предобрази на бъдещите християнски монаси и монахини.

В тържествено шествие Анна се приближила с детето към храма. В ръцете на девойките, които придружавали Мария, както и в ръцете на другите присъстващи, горели свещи.

За да посрещнат Йоаким и Анна, с пение излезли из храма свещеници, начело с първосвещеника.

Анна поставила отроковицата Мария на първото стъпало на храма, който имал 15 високи стъпала. И станало голямо знамение. От никого неводена, от никого неподкрепяна, Дева Мария изкачила леко и право всички стъпала. Почуда се изписала по лицата на всички присъстващи.

Малката Мария била оставена, като другите девици, да живее при храма. Тъй се лишила тя от родителите си, предадена изцяло на Бога.

Баща й Йоаким починал на 80-годишна възраст. Като останала сама, света Анна се преселила от Назарет в Йерусалим. Сдобила се с жилище близо до дъщеря си. Молела се постоянно в храма до своята смърт.

На всяко богослужение се прославя пресвета Дева Мария, майката на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Йоаким и Анна като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество.

Илюстрации: Цветана Векова