Чества се на 14 октомври
Много, много отдавна, преди 1000 години, в малкия красив град Епиват в семейството на заможни българи християни живеела красива и умна девойка на име Петка. Тя обичала да чете или да бродира, седейки на терасата на семейния дом, а в моментите на отдих, гледала красотата на природата и често си мислела за величието на Бога-творец.
Петка имала брат, който поел по пътя на монашеството. А скоро след това родителите и се споминали и тя останала сама. Девойката често посещавала храма и се молела за душите им.
Веднъж на църковния праг срещнала бедна жена, облечена в дрипи. Милостивото и сърце трепнало. Тя съблякла скъпата си горна дреха обшита с бисер и сребро, и я подарила на жената. Радостта, че е утешила някого, била голяма и тя започнала всеки ден да прави дела на милосърдие към нуждаещите се. Петка осъзнавала, че делата на милосърдие, които проявява към ближните са израз на християнска любов, но душата и копнеела за по-високо духовно милосърдие, което се изразява в молитва за душите на всички хора, защото тялото се разрушава, а душата е безсмъртна.Петка раздала имуществото си и станала монахиня. Преселила се и заживяла в Йорданската пустиня. Животът там бил суров. Денем горещината била непоносима, нощем студ сковавал всичко. Петка живеела в скална пещера, хранела се само с треви веднъж през деня – след залез слънце и навлажнявала устните си с росата, която блестяла сутрин върху листата им, т.к. водата била твърде далече. Веднъж, когато коленичила за молитва, към нея се задал голям лъв. Звярът се спрял и кротко легнал до нея. Дивите животни били привличани от нейната добрина и не и пакостели.
Така живеела Петка в пост и молитва. Молела се за всички хора по света, особено за лошите, защото тъгувала за ожесточените им души, а искала всички да се спасят. Най-усърдна била молитвата и за българския народ. Веднъж, както стояла на молитва, явил й се ангел Господен и й казал: „Остави пусти
нята и се върни в твоето отечество. Там трябва да оставиш тялото си на земята и с душата си да минеш при Господа„. Зарадвала се света Петка, че вече е наближило времето да се раздели с тялото си и с душата си да отиде във вечните селения.
Като се върнала в Епиват, тя не заварила жив никого от своите роднини и познати. Като странница заживяла при храма „Свети Апостоли“, отдала се и тук всецяло на молитва. Минали две години. Блажената се молела в своето усамотение и тъй, както се молела, предала на Бога душата си. Христолюбиви епиватски граждани я погребали вън от градеца като чужденка.
След време от гроба и излъхвало благоухание. Разбрали, че тялото и е нетленно и го поставили в ковчег в храма. Много чудеса се случвали с онези, които с вяра се молели на светицата. Вестта за нея стигнала до българската столица Търновград. Цар Иван Асен II се зарадвал много. Построил храм на Царевец в нейна чест и през 1238г. пренесъл мощите и с много почести.
Ала дошли тежки времена за българския народ. Когато престолният град паднал под турско робство, мощите на светицата били пренесени във Видин, оттам в Сърбия, а след това в Цариград. Влашкият войвода Василий ги откупил и пренесъл в Румъни, където се намират и до днес- в гр.Яш. Българската светица Петка Епиватска (Търновска) е почитана от православните християни по целия свят.
Подготви: Йоанна Калешева
Илюстрира: Станислава Спасова
Добави коментар