Честват се на 11 май
Преди 1200 години в град Солун живяло благочестиво и знатно семейство. Висшият византийски военачалник Лъв и жена му Мария- българска славянка, имали седем деца. Първородният им син се казвал Методий, а най-малкият- Константин.
Методий бил войн и управител на едно от славянските княжества, подчинени на Византийската империя. Но след 10 години служба, познал житейската суета, се оттеглил в монашество на планината Олимп, където със смирение и кротост се стараел да изпълнява монашеските обети, занимавайки се с изучаването на свещените книги.
Константин отрано показал удивителни способности във философията и поезията, заради което бил изпратен да учи в прочутата школа в Константинопол – Магнаурската, където получавали образованието си царските деца и синовете на византийската аристокрация. По време на следването си младежът проявил своите големи дарования. След завършването на образованието си той приел свещенически сан и бил назначен за библиотекар при храма Св.София, но скоро след това напуснал столицата и тайно се оттеглил в манастир. По-късно бил извикан и се завърнал като преподавател по философия в Константинополското училище.
Константин се ползвал с доверието и любовта на царя и патриаршията. Мъдростта и силата на вярата му били толкова големи, че още съвсем млад той неведнъж ставал защитник на православието в споровете с еретици и неверници. Победил в спорове с иконоборците и сарацините (мюсюлманите).Животът в шумния столичен град задушавал Константин и той се преместил в манастира Полихрон при брат си Методий.
По това време византийският император приел посланици на хазарите, които молели да им бъде разяснена истинната вяра. Царят по съвет на патриарха изпратил Константин, като най-достоен за това дело и Константин поел тази мисия, като взел със себе си и блажения Методий, който знаел славянски език. Просвещавайки хазарския народ с Христовата вяра, светите братя оставили на служение в хазарските земи дошлите с тях свещеници и се завърнали в Константинопол.
Скоро след това царят получил писмо от моравския княз Ростислав и славянските князе с молба да им бъде изпратен учител, който да им разясни Христовата вяра на техния славянски език.
Решено било при славяните да бъдат изпратени отново Методий и Константин. Братята усърдно се помолили Богу. И Бог, който чува молитвите на своите раби, скоро явил на Константин своята благодат и той се заел със съставянето на азбука, с която славяните да могат да изписват думите на своя роден език.
В азбуката, наречена глаголица начертанията на буквите са подчинени на обща цел. Всички са оформени така, че в тях да присъстват задължително три основни елемента- кръст, триъгълник и кръг. Кръстът е символ на християнството. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на Божеството. То, явило се в три образа – Бог, Син и Свети Дух – няма начало, нито край. Така първото славянско писмо „Глаголицата” с тези три основни знака-символи се явява своеобразна възхвала на Бога, Който дарява всичко на хората.
Моравският княз Ростислав приел като многоценно съкровище изпратените от Константинополската църква св. братя просветители Константин и Методий. Те се установили в столицата Велеград. Създали там духовно училище, обучавали бъдещите свещеници, превеждали богослужебни книги и проповядвали на славянски. Поставено било началото на славянската литургическа служба.
Константин и Методий останали там около три години и половина. Поради възникналите конфликти с немското духовенство те заминали за Рим да защитят делото си пред папата. По пътя си преминали през Венеция, където участвали в разгорещен диспут, в който Кирил победил привържениците на ширещата се на Запад „триезична догма“, според която Христовата вяра може да се проповядва единствено на латински, гръцки и еврейски.
В Рим папа Адриан II признава официално славянските книги. В римската църква Св. Марина е отслужена литургия на славянски език.
Папата сам ръкоположил нужното духовенство за създаване на автономна славянска църква, като избрал Методий за архиепископ Моравски.
В Рим Константин се разболял тежко. Малко преди смъртта си приел монашество с името Кирил и на 14 февруари 869 г. предал Богу дух. Погребан е в базиликата Св. Климент в Рим.
Методий продължил своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г.Техните ученици и последователи в святото дело- Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, преследвани и прогонени от немците, били радушно приети от княз Борис I през 886 година в пределите на днешна България. 7 години по-късно князът провъзгласил сина си Симеон I за владетел и обявил Велики Преслав за новата християнска столица на България. Предполага се, че в Преславската книжовна школа към края на IХ век е съставена опростена азбука, наречена „кирилица” в чест на Свети Кирил. Старобългарският книжовен език, станал официален за държавата и църквата. Започнал небивал разцвет на книжовността и всички изкуства- време, което е наречено „Златен век на българската култура”.
Подготви: Йоанна Калешева
Илюстрира: Цветана Векова
Добави коментар