Свети Атанасий Велики

Свети Атанасий Велики

Свети  Атанасий Велики,  архиепископ Александрийски

Чества се на 18 януари

Свети Атанасий се родил около 297 г. в Александрия, в благочестиво християнско семейство. Той получил добро светско образование, но особено усърдно изучавал Свещеното Писание. Св. Атанасий от детските си години бил  под покровителството на свети Александър,   Патриарх Александрийски.

Веднъж Атанасий играел на брега на морето с други деца- християнчета. Те решили да кръстят своите връстници, които били езичници.  Децата избрали Атанасий за „епископ” и той извършил обреда на кръщението съвсем точно, повтаряйки думите, чути от него в храма при извършвантео на това тайнство. Патриарх Александър случайно видял всичко от прозореца си. Разговаряйки след това с децата и техните родители, той се убедил, че извършеното в играта било изцяло съгласно Църковния устав, и допълвайки го с миропомазване, признал кръщенето за 1действително.

От този ден нататък Патриархът започнал да следи за духовното възпитание на  Атанасий. Постепенно го причислил към клира и го посветил в сан дякон, а през 325 г. го взел със себе си на I Вселенски Събор в Никея. На Събора св. Атанасий излязъл с опровержение на ереста на Арий. Речта му била одобрена от православните, но възбудила ненавистта на арианите, които се озлобили срещу него и го клеветили и преследвали неуморно през целия му останал живот.

След смъртта на  Патриарха, 28-годишният Атанасий бил единодушно избран за негов  приемник и бил ръкоположен в сан епископ. 47 години той управлявал Александрийската Църква. За това време светията изтърпял множество скърби и гонения от своите противни3ци арианите: много пъти се скривал в пустинята; повече от 20 години бил на заточение; имало и такъв момент, в който св. Атанасий бил единственият православен епископ, а всички останали се били отклонили в ерес; на лъжесъборите на арианите той дори бил лишен от епископски сан. Император Юлиан Отстъпник искал смъртта на св. Атанасий, за да може да нанесе съкрушителен удар на християнството, но скоро след това сам загинал.

През цялото време св.Атанасий проявявал саможертвена архипастирска любов, търпение и кротост не само към повереното му паство, но дори и към отявлените си врагове – арианите. След събора в Александрия в 362 г., св.Атанасий писал на антиохийските християни: “Тъй като мнозина от тия, които бяха по-рано наши врагове, желаят мир, и мнозина от бившите последователи на Арий дирят нашето общение, и понеже няма по-голямо благо от това – “братя да живеят наедно” /Пс.132:1/, моля ви, приемете всички, които напускат арианската ерес, както бащи приемат децата си, и се отнасяйте към тях като учители и покровители.”

Подготви: Йоанна Калешева

Илюстрира: Цветана Векова

Добави коментар

Вашият и-мейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *