Това се случило в много стари времена, някъде там в българската земя, където издига снага Осоговската планина. По брега на река Струма, която събира води по тези долища, били пръснати къщиците на селцето Скрино. Тогава царувал княз Борис и синът му Владимир. Живяло в това селце семейство на благочестиви и добри хора. В труд изкарвали прехраната си, в боголюбие възпитавали децата си.
За нещастие случило се тъй, че те скоро се поболели и напуснали белия свят. От бащиния си имот и покъщнина Иван запазил за себе си само една кожена дреха, а останалото раздал на бедните. С цялото си сърце искал да се просвети чрез знание и да живее в служение на Бога.
Неговата мечта била да се отдаде на монашески живот в някоя света обител. Постъпил в близкия манастир „Св. Дмитрий” под самия връх Руен. От сутрин до вечер младият юноша жадно черпел боговдъхновените слова на богослужебните книги.
Не след дълго в него се родило желание за живот в пълно усамотение, вън от стените на манастира, в горската пустош. И заживял Иван сред дивата гора в малка колибка в сърцето на планината, в усамотение, пост и молитва. Радвал се на прекрасните гледки и божи творения, с горски плодове се хранел и с билки лекувал, докато се подвизавал и уповавал на Бога във всичко.
Разчуло се за него и отшелническия му живот. Много хора започнали да го търсят в планината за съвет или лек, защото се славел със воята всеотдайност, благочестие и добро сърце. Но веднъж зли разбойници решили да унижат божия беззащитен човек и го пребили до смърт, та едва останал жив след побоя и с мъка върнал здравето си.
Намерил друга пещера на по-високо и непристъпно място, където преместил своята обител, за да не го намират и безпокоят в неговото богосъзерцание и молитви, а славата му на божи пастир и изцерител се разнасяла все повече и по-надалеч.
Изпълнен с уважение и благоговение, при него все по-често започнал да идва братовия му син Лука. Той много искал да споделя монашеския подвиг и да живее като чичо си, в труд и молитва. Като научил къде ходи момчето, баща му силно се разгневил на брат си Иван, че го приема и насърчава. Открил пещерата и отвел Лука със себе си.
За нещастие, по обратния път, змия ухапала смъртоносно момчето и покрусения от вина и печал баща помъкнал мъртвото тяло на сина си обратно към обителта на Иван. Пустинникът погребал Лука до пещерата си. Седял до гроба, потънал в размисли за изпитанията и немощите човешки. В тази пещера Иван прекарал 12 години.
Разказват, че там в Рилската пустина, се случвали чудеса, животните стояли кротко край отшелника, не го нападали, а като че ли слушали неговите Божи молитви и песни. Овчари, търсейки овцете си, „били доведени” до хралупата на огромен вековен дъб, където живеел божият човек и тя започнала да посреща хора отдалече, търсещи пустинника, за да подирят покаяние, цяр или утеха за душата си.
С неговата благословия и пастирска закрила към обителта започнали да се присъединяват ученици и скоро колибите на монасите – последователи сложили началото на голямо христянско общежитие. Устроили спален храм и така било сложено началото на най-известния български манастир, чийто пръв игумен станал Иван.
За голямата народна почит чул и боголюбивият цар Петър, който на път за Средец решил да се отбие в планината и да се срещне с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само отдалече му се поклонил, на което царят отговорил със същото. Пратениците занесли злато и дарове, но и тях отшелникът върнал обратно. Това още прибавило към славата му.
На 18 август 946 г. 70 годишният Божи угодник се простил с братята си монаси, оставил своя „Завет” и блажено починал. Бил положен в дървен ковчег в пещерата. Тялото му без изменение издавало благоухание. След 40 дни светецът се явил насън на старшия си ученик и заповядал да го погребат в земята. Гробът се превърнал в извор на чудеса за вярващите и благоуханието не преставало.
След години светецът се явил на учениците си насън с молба да пренесат мощите му в Средец. Когато отворили гроба, видяли нетленно и благоуханно тяло. На 19 октомври мощите били изложени в църквата „Св.великомъченик Георги Победоносец”, а после и в „Св.апостол и евангелист Лука”. В 12 в. благочестив българин построил каменна черква, при която се създал манастир.
Когато в 1183 г. унгарците на крал Бела III превзели Средец, отнесли светите мощи в своята столица Естергом. Там на унгарска земя чудесата, които предизвиквали мощите, не преставали, но неверието на един епископ и изказаното съмнение го оставили безсловесен и това предизвикало страх у краля. Той заповядал да украсят със злато ковчега и с почести да го върнат в Средец.
Благочестивият цар Иван Асен, който възобновил българската държава и укрепил царството като възстановил разсипаните градове, се отправил веднага към честната църква с мощите на светеца, като към драгоценно съкровище. Той заповядал да се построи на Трапезица в Търновград църква, в която да посрещне мощите на преподобния. Голямо всенародно шествие, начело с Патриарха, целия църковен клир и 300 отбрани войни, придружило мощите в този поход през 1195г. След 274 г. монасите от обновения Рилски манастир пренесли мощите от Търново в своята обител, където те почиват и до днес. Преподобни Иван Рилски е най-големият небесен покровител и застъпник на българския народ.
Подготви и илюстрира: Цветана Векова
Добави коментар