Чества се на 30 март и в Четвъртата неделя от Великия пост
На вратата на килията се почука три пъти. Зад стената се чу глас:
— По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас!
Човекът, който седеше на масата в дъното на стаята, стана и тръгна към портата.
— Амин, — домакинът пусна монаха да влезе вътре и затвори зад него вратата. Той беше човек на достопочтена възраст, ала се движеше бързо и уверено. На лицето му бяха запечатани талантите на мъдър организатор и високообразован човек, но това никак не смущаваше събеседника, а напротив – предразполагаше към доверие и откритост. 
— Кажи братко, какво те води насам? — попита старецът и отново седна на масата.
— Дойдоха братя от Раифа, донесоха две кошници с фурми. Авва Йоан пък ти изпраща съобщение, – инокът протегна свитък на игумена.
— Добре. Предай на братята моите приветствия и ги помоли да споделят с нас трапезата. Аз скоро ще дойда при вас.
След като изпрати послушника, монахът застана до прозореца и разгърна свитъка. Очите му светеха – за него бе голяма радост да получи вест от приятел. Но след това погледът на стареца стана тъжен. Прочитайки до края писмото, той се опря на стената и сякаш сам на себе си рече:
— Братко Йоане, как мога аз, бедният и оскъдният на добродетели, да се заловя за твоето поръчение? Той постоя малко в размисъл, а после се приближи до масата, потопи перото в мастилото и започна да пишe на обратната страна на папирусния лист: „Получих писмото с молбата ти, и даже бих казал – заповед. Това превъзхожда силите ми, защото добродетелите ми са тъй оскъдни, че единственото, с което е нужно да се занимавам, е да оплаквам греховете си. Трябва да се обърнеш към други, по-опитни и изкусни подвижници, а аз съм само един ученик. Но тъй като Господ и Неговите светии са ни заповядали винаги да проявяваме послушание към по-големите от нас, даже в делата, които превишават нашите сили, то и аз, подчинявайки се на теб и считайки твоята молба за воля Божия, давам моето съгласие. Заради теб пристъпвам към това дело и моля читателите, ако считат труда ми за полезен за себе си, да вменят тази заслуга не на мен, а на нашия Бог и Спасител”.
Молбата, която така смути стария игумен, беше наистина необичайна — авва Йоан от Раифа му бе поръчал да напише книга, в която да разкрие основните етапи в духовното възрастване на християнина, особено на монаха. Раифският настоятел не се бе излъгал в избора си – в цялата империя не можеше да се намери човек, който би могъл по-добре от Синайският отец да съедини монашеския опит с богословското осмисляне.
Йоан — имено така се казваше старецът, който бе получил необичайното писмо, имаше знатен произход. Неговото детство бе преминало сред разкоша на великия Константинопол. Бъдещият подвижник бе даден да се учи на знания и мъдрост в императорския университет, където скоро надмина не само своите връстници, но и наставниците си. И всичко би тръгнало по обичайния житейски план – блестяща кариера, висока длъжност в императорския двор, влияние и богатство, — ако не беше рязката промяна. Едва навършил 16 години, той отпътувал с кораб за Египет, а оттам за Синай, където станал ученик на авва Мартирий. Изпитанието продължило четири години, и на двадесет години Йоан бил постриган за монах. В продължение на 15 години той смирено, сякаш забравил за знатния си произход, проявявал послушание към своя наставник, а когато авва Мартирий починал, Йоан се оттеглил в пустинята и станал отшелник.
Земите около планината Синай са непригодни за живот — там дори животни нямало, всички я заобикаляли. А Йоан живеел там! И се молел. Така минали 40 години. Само Бог знае какво е претърпял Неговият угодник за всичкото това време. Пребивавайки в пълна самота и идвайки в манастира само на големите празници, светият могъл да достигне такива дълбини на човешката душа, каквито са недостъпни в условията на делничната суета. Навярно той би си отишъл от този свят като отшелник, ако братята на манастира не го бяха избрали за свой настоятел. Йоан се съгласил, защото смятал, че лъжливото смирение е по-лошо от каквато и да е гордост.
Преподобният Йоан бил игумен на манастира четири години и успял да донапише своята книга.
Нарекъл я „Лествица”, тьй като пътят на човешката душа към Бога напомня на стълба и на колкото по- високо стъпало си, толкова по-трудно продължава изкачването и толкова по-болезнено е падането от нея.
На нейните 30 стъпала са разположени християнските добродетели, чрез придобиването на които, човек се приближава до Твореца. Тъй като е основана на личния многогодишен опит на самия преподобен Йоан, неговата книга става настолна за монасите, а за миряните тя е постоянно напомняне за това, че духовният живот винаги превъзхожда нашата представа за него.
Преведе от руски език: Йоанна Калешева
Добави коментар