Свети Козма Зографски

Чества се на 22 септември

Свети Козма израснал в търновско болярско семейство.

Облечен в най-новите си дрехи, с торбичка на рамо, малкият Козма потропвал по калдъръмената улица на път за близката църква. Там свещеникът учел децата на християнската вяра, а родителите на Козма искали синът им да бъде духовно просветен. На седем години бил Козма, когато детската му ръчичка познала силата на пачето перо. Той напредвал бързо и когато учителят диктувал едно изречение от псалтира, което много му харесало, възкликнал:

– Отче, искам да го напиша с най-хубавите букви, а те не стават равни.

– Старай се, чедо. За Бога трябва да се мисли и да се пише красиво.

Много се радвал Козма, когато напреднал в краснописа. Научил се да украсява заглавките, в което проявявал творчество. Бързо преминал към втория етап на обучение – тълкуване на библейски и богослужебни изречения. Това обогатявало чистата му душа и правело вярата му по-пламенна. Научил се и да пее. Не се насищал да слави Бога с хубавите старобългарски напеви. Накрая преминал и към изучаване на гръцки език, за да може в превод да разширява духовните си знания.

Всичко вършел със сърце и закопнял да се отдаде на духовен живот. Решил да стане монах. Много бил слушал за светогорските манастири, където в строг живот монасите преуспявали. И един ден потеглил. Пътят бил дълъг и много изморителен, а той вървял пеш и сам. Не искал никой да знае за скътаната му сърдечна тайна.

Когато навлязъл в полуострова и се разкрила пред погледа му беломорската шир, а около него ухаели дафинови, лимонови, портокалови и маслинови дървета, той останал в захлас. Пленила го не само природната хубост, но той усетил дълбоко духовната атмосфера на това свято място. Останал дълго в размисъл и накрая запял възхвала на Божията Майка, покровителката на светогорските монаси.

Пристигнал привечер в българския Зографски манастир, когато клепалото биело за вечерно богослужение. Манастирът щедро надарен още от цар Симеон и Асеновци, бил величествен, а молитвеното пеене в храма стоплило душата му. Приели го и станал монах. Проявил голямо старание и за кратко време надминал всички. Станал духовен старец и наставник на младите монаси.

Пожелал усамотение и игуменът му разрешил да се засели в една пещера¹, недалече от манастира. Там заживял като отшелник. Имал много ученици от „Зограф“, които често идвали за поучение и изповед.

Един ден при него дошли двама монаси от друг манастир. По пътя скрили един съд с вино. Мислели на връщане да си го приберат. Свети Козма ги предупредил да счупят съда и да излеят виното, защото вътре е влязла отровна змия.

Монасите били поразени, че той познал за скритото вино, без те да му казват. На връщане удивлението им било още по-голямо, когато счупили съда. Изплашени, видели как от него излязла змията.

Веднъж свети Козма се разболял. Искал да се подкрепи с риба, но морето било далеч, а той нямал сили да отиде. Изведнъж долетял орел и му пуснал една риба. Приготвил я и изял половината от нея.

На другия ден при него дошъл отшелник, който живеел също в уединение. Той му казал, че предния ден, като чистел една риба, долетял орел и я грабнал от ръцете му. Оказало се, че това е същата риба. Козма го нагостил и двамата се развеселили духовно.

Тежък бил подвигът на свети Козма. Той постел строго и се молел непрестанно. Невидимите зли сили му завиждали и му устройвали изпитания, но Бог му помагал.

Старецът Козма бил кротък като дете, лицето му сияело, той стигнал до святост. Ден и нощ се молел, а привечер посядал пред пещерата за отдих. Долитали птици, кацвали по раменете му и запявали. Идвали и диви зверове, глигани, козлета и една кротка сърничка.

Свети Козма остарял и се разболял. Пожелал да се причасти с Христовите Тайни и мирно починал. Дошли всички братя от Зографския манастир да го погребат. Привечер, като забили камбаните, започнали по обичая си да идват горски птици и животни към пещерата. Заобиколили ковчега му, но след като не станал да ги посрещне, те останали в очакване. А когато ковчега бил спуснат за погребение, се чул грач на птици, блеене на козички и дори една мечка жално изревала. Сърничката само кротко отронвала топли сълзици. Така не само братята, но и горските приятели на отшелника го изпратили до гроба. В „Зограф“ дълго се разказвало за това, защото не се помнело такова дивно погребение.

Свети Козма Зографски починал в Господа на 22 септември 1323 г.

Тялото му останало нетленно и той прославил българската святост на Света Гора.

Из Жития на българските светии, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, С, 2002 г. И Жития на светиите за деца, монахиня Валентина

Интересно!!! Първият в България храм на името на “Св.Козма Зографски” се намира в Старозагорските минерални бани. Изграден е през 2008 г. В храма се съхраняват каменни и дървени късове от пещерата на Св.Козма.