Свети КОНСТАНТИН и ЕЛЕНА

Свети велики равноапостолни цар КОНСТАНТИН и царица ЕЛЕНА се честват се на 21 май

Константин прекарал детството и младостта си, заедно със своята майка Елена, в неголямо имение на скалистия бряг на Адриатическо море. Бащата на Константин командвал римските легиони в далечната страна Галия. Елена била тайна християнка. Константин израснал, обграден от ласка и любов.Той бил на 17 години, когато върху него се стоварило страшно нещастие: пристигнало писмо, в което се съобщавало, че императорът е заповядал на баща му да се разведе с жена си Елена и да се ожени за друга жена – роднина на императора, а на Константин- да oтиде в Никомидия, за да стане римски офицер. Нямало как да не бъде изпълнена волята на императора и Елена смирено се покорила. Константин последвал примера на майка си и заминал за Никомидия.

Той прекарал няколко години там. Придворният живот бил безнравствен. Непрекъсното имало заговори и интриги за придобиване на власт. Константин израствал бързо в службата си при императора. Той се отличавал  с храброст и ум и добре разбирал какво става около него. Имало гонение срещу християните. Константин виждал как безстрашно загивали те за своята вяра, колко чисто и праведно живеели. Тревожел за майка си, защото знаел, че е тайна християнка.
Когато умрял императорът, започнала нова борба за власт. Константин знаел, че Римската империя пак ще бъде силна и единна тогава, когато я управлява един император, и всички хора ще могат да живеят и се молят по своята вяра. Борбата продължила няколко години. Надвечер, преди голямото сражение между двамата съперници за императорския престол, Константин, който бил единият от тях, обходил своите войски. Изведнъж сред воините се вдигнал шум, започнали да се чуват гръмки гласове. Всички гледали към небето. Лъчите на залязващото слънце се кръстосали така, че на небето ясно се виждал огромен кръст. Същата нощ Константин имал странен сън или видение: явил му се Добрият Пастир, – така обичали да изобразяват Христос ранните християни, – със хоругва, с Христовото име, написано на нея на гръцки език. Константин чул глас: „С това ще победиш”! На сутринта заповядал на знамената на войските му да бъде изобразен Христовият кръст, и войските му победили.

Константин станал император и веднага издал закон, т.нар. „Милански едикт”, чрез който се прекратявало преследването на християните. Били им върнати всички отнети църкви. Всички, които желаели, можели свободно да приемат християнството. Неделният ден бил установен като ден за отдих и молитва. Константин издигнал в Рим храм, в чест на „Св.Петър”. Новият император преместил столицата от Рим във Византия, като й дал и ново име – Константинопол.
Царица Елена, майката на Константин, се потрудила много за християнската Църква и за Христовия Кръст. Тя била на 70 години, когато през 320 година заминала в Палестина с твърдото намерение да открие всички места, свързани с живота на Спасителя. Тя намерила мястото на Христовото Раждане, мястото, където ангелите се явили на пастирите, мястото на Преображението, Възнесението и Голгота.  На всички тези святи места царица Елена построила величествени храмове. Особено се потрудила Елена, когато търсила Кръста, на който бил разпнат Христос. Царица Елена била посрещната в Йерусалим от Йерусалимския Патриарх Макарий и от управителя на града. Те искали да помогнат на царицата, но замисленото от нея дело било почти безнадеждно. 200 години били минали, откакто Йерусалим бил напълно разрушен от римляните, а след това отново построен от император Адриан. Дълго време царица Елена продължавала своите търсения. Едно след друго, според указанията й, били проучвани и събаряни здания, работници копаели земята, строяли нови къщи и преселвали там хората от разрушените. Елена сама проучвала старинните планове на града, събирала сведения. Най-накрая дошъл ред на развалините на езическия храм на Венера. И ето, че под този храм, дълбоко в земята, копачите намерили  първо скала във формата на череп, върху която, според преданието било мястото на изпълнение на присъдата. А след това открили и три големи кръста, тежки и потъмнели от времето. До тях била и дъската с надписа: „Иисус Христос, Цар иудейски”. Оставало да се разбере, кой от трите кръста е бил кръстът на нашия Господ  Иисус Христос. На мястото на находките се събрала голяма тълпа. По съвет на Патриарх Макарий, до всеки един от кръстовете поставили тежко болен старец. Когато човекът се докоснал до третия кръст, той дошъл на себе си и оздравял. Тогава Патриархът, заставайки на високо място, започнал да издига, „въздвижва” Кръста, за да могат да го видят и да му се поклонят всички събрали се там. (От този момент Църквата започва да отбелязва празника Въздвижение на Кръста Господен на 14 септември). Радостта на царица Елена била огромна. Тя започнала строежа на храм на мястото на разпятието и тръгнала обратно за Константинопол. А по пътя предала Богу дух. Трудът й бил завършен.

В 337 година император Константин бил на 65 години. Тежко страдал, понеже бил в лошо здравословно състояние. Чувствайки приближаващия си край, той решил да направи онова, което дълго време бил отлагал – да приеме Свето Кръщение. Когато го внесли на носилка в църквата, той заповядал на приближените си да снемат от него императорската мантия и всичките му знаци  на отличие. В проста бяла дреха застанал на колене и гръмко изповядал всичките си грехове. След това епископът го кръстил. Константин се завърнал вкъщи уморен, легнал, заспал и в съня си починал.   На лицето му  била запечатана усмивка, сякаш с радост отивал да срещне своя Господ.

Преведе от руски език: Йоанна Калешева

Илюстрира: Цветана Векова