Свети Николай Чудотворец архиепископ Мирликийски се чества се на 6 декември
Великият чудотворец Николай се родил в гр.Патара в благочестивото, знатно и богато семейство на Теофан и Нона. Още от първите си земни дни започнал служението си на Бога: по време на кръщенето си, младенецът три часа стоял прав в купела, въздавайки слава на Светата Троица. Като дете изучавал Свещеното Писание, често посещавал храма и прекарвал свободното си време в молитва и мисли за Бога. Виждайки в юношата стремежа към Богоугоден живот, неговият чичо- Патарският епископ Николай, го направил четец, след това дякон, а по-късно и свещеник.
Един ден епископ Николай потеглил за Светите Земи и оставил управлението на епархията в ръцете на своя племенник. Юношата, макар и да нямал житейски опит, се справил с трудната задача: обикалял патарските църкви, беседвал със свещениците, следил службите да се водят чинно и с благоговение. Свети Николай наследил от родителите си много земи и богатства и всичките си блага с радост употребявал за бедните и сираците.
Един богат човек внезапно обеднял. Търговският му кораб се разбил по време на буря на път за Египет, а керванът му бил разграбен от разбойници-бедуини. За да се спаси от глад, той разпродал наличното си имущество, но много бързо парите свършили. Търговецът имал три дъщери – три добродушни красавици, които все още били неомъжени. За да не виждат момичетата мъката му, нощем той се качвал на тавана на дома си, плачел и се молел. Тъгувало сърцето на стария баща при мисълта, че момичетата му могат да тръгнат по лош път заради бедността в семейството. Свети Николай разбрал за нещастието на търговеца. Използвайки тъмнината на нощта, той тихо подхвърлил кесия жълтици през прозореца на дома му. А онзи, намирайки на сутринта парите, горещо благодарил на Господа за сторената му милост и скоро след това омъжил най-голямата си дъщеря. Свети Николай помогнал за устройването и на другите две дъщери на търговеца по същия таен начин.
Скоро след това от своето пътуване се завърнал чичото епископ. Слушайки разказите му за Светите места, Свети Николай също закопнял да иде там. Той наел кораб и поел по моретата към Палестина. Ала вятър отнесъл кораба към Египет. Свети Николай видял дявол да седи на носа на кораба и предупредил кормчията за наближаваща буря. Макар небето да било безоблачно, кормчията послушал Свети Николай и заповядал да приберат платната, да завържат всичко, което би могло да се загуби по време на бурята, да затворят люковете. Едва привършили с приготовленията и се разразила страшна буря. Моряците ридаели от ужас. Всички били в очакване на неминуема гибел.
– Помоли се за нас, отче!- извикали му моряците.
– И вие се молете с мен!- извикал Свети Николай и въздал молитва към небето.
Никой, освен него, не видял как дяволът скочил от кораба. Бурята утихнала.
Корабът стигнал благополучно до Светата Земя. Свети Николай с благоговение и благодарност обходил Йерусалим, а след завръщането си решил да се отдаде на отшелнически живот и се поселил в създадената от чичо му Сионска обител. Но Богу не било угодно това негово решение и веднъж, по време на нощната молитва, на Светията му било възвестено да остави обителта и да отида в град Мир.
По това време се бил споминал архиепископът и епископите никак не можели да решат кой да поеме делата му. Чрез откровение най-старият епископ разбрал, че на утрината служба ще дойде йерей, на име Николай, и че той е Божият избраник за архиепископ Мир-Ликийски.
Така и станало.
– Как се казваш?- попитал епископът, когато заедно с изгряващото слънце в храма пристъпил бедно облечен свещеник.
– Николай!
Така, по Божи промисъл, светият угодник станал архиепископ- скромен, милосърден, за всички отец, за всички- покровител, верен защитник на православната вяра. Във времена, когато откритото изповядване на православната вяра водело към кладата или към меча на палача, светият архиепископ проповядвал Словото Божие по площадите на Мир. Осем години прекарал в мрачна тъмница, заточен заради светлите си дела, но макар и да страдал телесно, душата му бодърствала.
С възцаряването на равноапостолния цар Константин гоненията на християните били прекратени и свети Николай се завърнал празнично посрещнат от жителите на Мир. Но други изпитания очаквали светия архиепископ и цялата Православна Църква. Явил се нечестивият Арий, който отричал Божествената природа на Христос. Цар Константин свикал Първия вселенски събор, на който бил съставен Символът на вярата, а ереста на Арий- осъдена. Самият Арий също присъствал на Събора и когато на едно от заседанията започнал трескаво да богохулства, свети Николай му ударил плесница. Присъстващите архиереи снели архиерейския му сан, като преценили, че той е престъпил границите на позволеното, и го затворили в кулата. Но за него се застъпил Сам Господ. Няколко архиереи имали видение през нощта как Спасителят връща Евангелието на свети Николай, а Богородица- светителския му омофор. И още тук, на Събора, било възстановено архиерейското достойнство на светителя.
В град Мир настъпил глад. В същото време богат търговец отдавна бил натоварил кораба си със зърно и се чудел накъде да поеме за успешна търговия. С тези мисли той заспал и в съня му се явил Свети Николай, като му заръчал да отпътува за Мир, оставяки му три златни монети. Търговецът се събудил и видял монетите в ръката си. Без да се замисли, отпътувал за гладуващия Мир.
Свети Николай бил в крайбрежния град Плакомат. Два легиона с войници били отседнали там. От безделие те започнали да пакостят на местните жители. Свети Николай се обърнал към легатите Непотиан, Урс и Ерпилон, които ръководели легионите, като ги призовал да бъдат войни- защитници, за каквито са призовани, а не разбойници, като каквито се държат. Легатите се засрамили и възстановили нужната дисциплина. В това време градоначалникът на Мир осъдил несправедливо на смърт трима почтени граждани. Да ги спаси можел само свети Николай. Легатите се притекли на помощ, като откарали с колесница светителя до град Мир и пристигнали тъкмо навреме, за да може свети Николай да предотврати смъртната присъда.
След завръщането на легатите в Плакомат, легионите били насочени към Фригия за потушаването на въстание. Заради победата те били щедро възнаградени от императора. Ала спътник на победата е не само славата, но и завистта. Приближеният до императора Евлавий обвинил легатите в държавна измяна. Императорът повярвал на клеветата и хвърлил в тъмница тримата му верни легати. А те паднали на колене и въздали молитва към свети Николай и молитвата им била чута. Още същата нощ Свети Николай се явил в съня на спящия император и защитил легатите. На сутринта император Константин извикал Евлавий и тримата оклеветени мъже. Разговарял с тях. Прогонил клеветника и освободил войните.
Достигайки до дълбока старост, свети Николай тихо предал Богу дух. Мощите му почивали дълго време в гр.Мир, но после били пренесени в гр. Бари, където се намират и до днес. Многобройни са чудесата, явявани от Светителя. В беда и нещастие православните християни прибягват към молитва до бързия помощник и молител за всички Свети Николай, Мир-ликийски Чудотворец.
Подготви: Йоанна Калешева
Илюстрира: Станислава Владева-Спасова
Сред разбърканите букви открий следните думи:
- Родният град на св. Николай Чудотворец;
- Името на майката на св. Николай;
- Какъв по роднинска връзка е бил на св. Николай Патарският епископ Николай?
- В коя част от къщата си се е молил обеднелият търговец, на който впоследствие помогнал св. Николай?
- Към коя страна отнесъл вятърът кораба, с който св. Николай пътувал за Палестина?
- С какво св. Николай победил разразилата се буря в морето?
- За архиепископ на кой град е бил ръкоположен св. Николай?
- Еретик, който проповядвал, че Христос има само човешка природа, но не и Божествена.
- Кой цар е свикал Първия вселенски събор?
- С какво бил натоварен корабът, който отпътувал за град Мир по време на глад, след като св. Николай оставил три златни монети на собственика му по време на сън?
- В кой град почиват мощите на свети Николай?
- Коя риба е прието да се яде на Никулден според народните обичаи?
Подготви: Дияна Янчева
Добави коментар