Свети цар Борис

Българският народ бил съставен от прабългари, дошли с хан Исперих в сегашна Добруджа, и славяни – преди тях настанили се по нашите земи. Всички били езичници. Кланяли се на идоли. Това ги правело жестоки. Кражби, насилия и убийства се срещали навсякъде.

В този мрак изгряла една ярка звезда – цар Борис. Той запалил огъня на Христовата вяра в сърцата на хората, покръстил българския народ.

Християнството прониквало чрез гръцки пленници, които изповядвали Христос. Освен това, сестрата на цар Борис била пленена и дълго време останала в Цариград. Там приела християнско кръщение. И царят се кръстил в Цариград с християнското име Михаил. Кръстил го цариградският патриарх Фотий.

Като се върнал в столицата Плиска, той довел духовенство и започнало покръстването от велможите до простия народ в 865 г. Но имало боляри, които не били доволни. Те искали да живеят с езическите грехове. Освен това се заблуждавали, като мислели, че християнската вяра ще направи хората мекушави и няма да имат успехи при честите войни, които се водели тогава.

Разбунтували се против царя Покръстител. Искали да го убият и да върнат езичеството. Но царят не се поколебал. Той призовал Христовото име на помощ и излязъл на бран срещу метежниците. Бил само с 48 верни християни, а другите били цяла тълпа.

Още като излезли от градските порти, пред тях застанали седем духовници, които носели запалени свещи в ръцете си и вървели пред царя. Станало чудо. На бунтовниците им се привидяло, че върху тях пада голямо пламтящо здание. Обзел ги страх и  не могли да помръднат.

Бог помогнал на царя и той продължил. Без пречки покръстил целия български народ. Построил седем храма в големите градове. Той водел свят живот. Денем, облечен в царски дрехи, се явявал пред народа, а през нощта тайно отивал в църквата. Облечен в проста дреха се молел за успеха на духовното дело. Разчитал не на своите сили, а на Божията помощ.

Бог му помагал. Нужна била духовна просвета. Богослужението се извършвало на гръцки език и народът не го разбирал. По неговите молитви Бог изпратил учениците на светите братя Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий. Те донесли свещените книги на български език и било поставено началото на просветното дело.

Царят станал монах, за да помага на делото с молитви. Той оставил на престола сина си Владимир. Отишъл в манастира „Св. Пантелеймон” край Плиска. Но Владимир се върнал към езичеството. Започнал да издига идоли и да преследва новопокръстените християни.

Тогава цар Борис свалил расото, облякъл царските дрехи и излязъл срещу него. Хванал го и го затворил в тъмница, а на престола поставил сина си Симеон и отново се върнал в манастира.

Той съзнавал, че не са достатъчни човешките дела, нужна е молитва, за да се призове Божията всесилна помощ. Имал просветен духовен ум. Верните му военачалници се съветвали за всичко с него.

Например, когато маджарите нападнали страната ни, те дошли при царя за съвет. Той им казал да наложат на целия народ тридневен пост и покаяние за извършените грехове и тогава да молят Бога за помощ. Като постъпили така, успешно прогонили враговете.

Царят Покръстител завършил живота си в манастира на 2 май 907 г. – събота вечерта, като преживял още 14 години при царуването на Симеон. Има свидетелства, че Бог го прославил с нетление на тялото му. Ставали чудеса на изцеления при гроба му. По неговите свети молитви християнството процъфтяло по българските земи. Поради дългото робство и разорението на страната ни, сега не се знае къде е гробът му. Но вечното му жителство на небесата е в Царството Небесно.

Много уроци ни е оставил цар Борис Покръстител. Ще си спомним само един от тях. Той правел всичко с молитва. Знаел, че силният е Бог, а не той. С небесна закрила победил разбунтуваните боляри и не допуснал връщането на езичеството чрез неразумния му син Владимир.

Така християните, и дори децата, се молят, преди да започнат някое важно дело, или когато срещнат затруднения, като се разкайват за извършените грехове. При сложни положения си налагат тридневен пост. Бог веднага изпраща помощ и по чудо работата стига до желания благополучен край.

Автор: Монахиня Валентина Друмева

Илюстрира: Цветана Векова