Световният потоп

Световният потоп

Преди години, когото бях ученичка, често ходех при баба и дядо на село. Те живееха в малка уютна къща с голяма градина, в която отглеждаха зеленчуци и плодни дървета. Грижеха се и за няколко овце и кокошки. Хубаво беше на село. Веднъж, през един юлски ден заваля проливен дъжд, който продължи да се излива като из ведро няколк1Световния потопо дни. Беше ми скучно, понеже не можех да изляза да си играя в двора. Само дядо ми ходеше до обора, за да нахрани животните и се връщаше целият мокър. След поредното излизане се върна доста притеснен. Оборът бил започнал да се пълни с вода. Нямало вече сухо място за овцете. Съседът ни му казал, че реката се била разляла и водите ѝ наводнили полето и най-крайните къщи. Настанала паника в цялото село.

Дядо ми реши да прибере овцете и кокошките в къщата ни. Настани ги на тавана, това беше най-подходящото за тях място. Подслонихме и кучето, и котката. Разтревожих се. Ами ако дъждът не спре? Гледах през прозореца и нищо не виждах, освен стичащата се вода, която като завеса отвсякъде обгръщаше дома ни. Имах усещането, че сме като в кораб, плаващ в океана. За да ме успокои, дядо ми седна до мен, прегърна ме и ми разказа една интересна история от Библията:
С годините хората на земята ставали все повече, но вместо да спазват Божиите заповеди, ги нарушавали: убивали, крадяли, лъжели. Бог се надявал, че ще се покаят и че ще станат добри, но те не се променили. Тогава решил да унищожи всички живи същества.

По това време живеел Ной. Той обичал и почитал Бога. Един ден Бог му казал ,че ще унищожи света, като изпрати на земята проливен дъжд, който нямало да спре дни наред, докато всичко живо не се потопяло под вода и не загинело. От това страшно бедствие щял да спаси само него и семейството му. Заповядал на Ной да построи огромен дървен ковчег и му дал точни инструкции. Ковчегът трябвало да прилича на кораб, но да бъде закрит и да има само една врата отстрани и един прозорец отгоре. Ной успял да го построи с помощта на тримата си сина- Сим, Хам и Яфет.

Когато бил готов, Бог му дал още една задача. Той трябвало да качи в него по няколко двойки от всички видове животни: слонове, маймуни, вълци, жирафи, врабчета, лебеди, гущери. Настанил ги в специално подготвено за тях помещение. В друго отделение подредил храната. Накрая в ковчега се качили Ной и жена му, и синовете им с жените си, а Бог затворил вратата му. Тогава започнал поройният дъжд. В продължение на 40 дни и нощи постоянно валяло. Водата се издигала все по-високо. За да търсят спасение, хората се качвали на покривите на къщите си или се катерели по високите дървета. Но напразно, скоро и те били заляти. Дори най-високите планински върхове били покрити с вода. Цялата суша била потопена. Това голямо наводнение било наречено световен потоп. Всички живи същества загинали. Спасили се само Ной и близките му. Когато дъждът престанал, водата постепенно започнала да намалява.

2Световния потоп

Един ден ковчегът заседнал на върха на Араратската планина и спрял да се движи. Тогава Ной решил да разбере дали някъде се е появила суша. Отворил прозореца и пуснал една врана. Скоро тя се върнала, понеже не намерила място за кацане. След още седем дни изпратил гълъб, но и той се прибрал. Минали още седем дни и гълъбът отново излетял. Този път се върнал привечер, като донесъл в човката си клонче от маслина – това означавало, че вече над водата се били появили короните на дървета. След още няколко дни, когато за трети път Ной пуснал гълъба, той повече не се появил. Станало ясно, че птицата била намерила суша. Когато земята напълно изсъхнала, Бог разрешил на хората да излязат от ковчега. Ной извел навън и животните. Те трябвало да се разпръснат по всички краища на света. За да благодари на Бог, Ной построил жертвеник и му принесъл дар. Бог много се зарадвал на предаността му и решил никога повече да не изпраща потоп на земята и да не унищожава живите същества. Като знак, който да напомня на хората това Негово обещание, поставил в небето разноцветна дъга.

Не усетих кога съм заспала. Когато на следващия ден отворих очи и погледнах през прозореца, вече не валеше. Облаците се бяха разпръснали и между тях надничаше слънцето. Дядо ми извеждаше овцете от къщата в двора, а кучето радостно подскачаше около тях и лаеше. Неочаквано той ме повика да изляза навън и ми каза да погледна към небето. Там имаше дъга. Тогава си спомних. Нали Бог беше обещал на хората да не ги наказва повече с потоп! Всички бяхме много щастливи. Решихме да отидем до църквата, за да принесем своя дар на Бог. Запалихме свещи пред иконите на Господ Иисус Христос и Света Богородица.

Подготви: Филка Лефтерова

Добави коментар

Вашият и-мейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *