В тоз тесен дол на планината
внезапно спуща се нощта.
И бързат да заспят цветята
във свойта тиха самота.
От час съм тук и не усетих
как в долината се смрачи.
Но в мрака там какво ли свети?
В скалата впервам аз очи.
И виждам пещерка, а в нея
е светло, светло като в храм!
Там мъничка светулка грее,
пълзи и движи се едвам.
Тя литва сред покоя нощен
под покрива небесен чер
и побеждава мрака мощен
със мъничкия си фенер.
На малките мушици свети
и грей над сънните цветя,
лети сред листни силуети
и светла радост пръска тя!
Ах, как желал бих тъй в живота
като светулчица една
да светя в мрака чер на злото
и да разпръсквам светлина!
Архимандрит Серафим Алексиев
Добави коментар