Святата нощ

Святата нощ

Беше Коледа. Всички отидоха в черква. Само баба и аз останахме вкъщи. Не отидохме с другите, защото баба беше твърде стара, a аз много малка. И двете бяхме тъжни, защото не можехме да отидем на ранната служба и да видим коледните огньове. И когато ние седяхме самички, баба ми почна да разказва:izrevi babata s deteto

Имало едно време един човек, — каза тя, — който тръгнал през тъмна нощ да търси огън. Той ходел и тропал от къща на къща.

— Помогнете ми, мили хора! — думал той. — Жена ми току-що роди. Трябва да намеря огън, за да стопля майката и детето.

Нощта била тъмна и всички хора спели. Никой не му отворил.

Човекът ходил, ходил, най-после съгледал малък огън, който светел в далечината. Той тръгнал в тази посока и видял, че огънят гори в полето. Овце лежали около огъня, и овчар ги пазел.

Когато човекът, който искал да вземе огън, приближил овцете, видял, че в краката на овчаря спят три големи кучета. Щом човекът се приближил, те се събудили и разтворили широко уста, сякаш лаели, но не се чувал никакъв звук. Човекът видял, как настръхнала козината им, видял, че острите им зъби блестели при светлината на огъня. Кучетата се хвърлили срещу него. Той чувствувал, как едно от тях го хапело за крака, друго — за ръката, трето — за гърлото. Но зъбите им оставали безвредни и човекът не получил никаква рана.

Тогава той поискал да отиде по-близко до огъня. Но овцете лежали тъй близко една до друга, гръб до гръб, че не можел да мине. Той се качил на гърбовете на животните и тръгнал по тях. Нито една от овцете не се пробудила, нито помръднала.Баба разказваше до тук, без прекъсване. Но на това място аз не можах да се сдържа и попитах:

— Бабо, ами   защо   овцете не се пробудили, нито помръднали ?

— Ще узнаеш след малко, мое момиче, — каза баба и продължи, – Когато човекът наближил огъня, овчарят си повдигнал главата. Той бил стар човек, неприветлив и суров към другите хора. Когато видял, че идва непознат човек, той грабнал дълга, заострена тояга и я хвърлил върху него. Тоягата полетяла срещу човека, но той се отклонил, преди да го удари, и тя паднала далеч в полето.2Светата нощ

Когато баба стигна до това място, аз пак я прекъснах:

— Бабо, защо тоягата не ударила човека? Но баба не ми отговори, а продължи по нататък: човекът стигнал до овчаря и му казал:

— Драги овчарко, помогни ми, дай ми малко огън!

Жена ми роди преди малко. Трябва да запаля огън, за да стопля майката и детето.Овчарят искал да каже „не“, но като помислил, че кучетата не могли да ухапят човека, че овцете не се събудили, когато той стъпал върху гърбовете им, че тоягата не искала да го удари, — уплашил се и не се решил да му откаже.

— Вземи колкото ти е нужно, — казал овчарят.

Но огънят бил съвсем изгорял. Нямало никакви главни. Имало само голяма купчина жар, а човекът нямал ни лопата, ни мангал, в който би могъл да носи горящи въглища.

Овчарят видял това и казал:

— Вземи си колкото ти трябва, — и се зарадвал,че човекът не   ще може да вземе с себе си дори малко огън.

Но човекът се навел, събрал въглените и ги турил върху наметката си. И въглените не опарили ръцете му, нито изгорили дрехата му. Човекът ги понесъл, като че те били орехи или ябълки.

Но тук разказът се прекъсна трети път. Аз попитах:

— Бабо, защо въглените не изгорили човека?

— Ще чуеш и това, — отговори баба и продължи:

Овчарят, който бил злобен и навъсен човек,се зачудил, като видял това. Каква може да е тази нощ в която кучетата не хапят, овцете не се плашат, тоягите не убиват и огънят не изгаря! Той повикал човека и го попитал:

— Каква е тази нощ и защо всички неща показват милосърдие ?

Човекът отговорил:

3Светата нощ— Не мога да ти кажа, щом сам го не виждаш. И тръгнал, за да може по-бърже да запали огън, та да стопли майката и детето.

Но овчарят си помислил, че не трябва да изгубва човека из очи, докато не узнае, какво означава всичко онова, що видял тая нощ. И тръгнал след него. Овчарят видял, че жената и детето на човека лежали в скалиста пещера, където нямало нищо друго, освен голи каменни стени. Овчарят разбрал, че това бедно, невинно дете може би ще замръзне в пещерата. Макар че бил зъл човек, помислил си, че може да помогне на детето. Той снел торбата си и извадил оттам бяла, овча кожа, която дал на човека, за да сложи върху нея детето. Но в същия миг, когато показал, че може да бъде милостив, очите му се отворили и той видял това, което по-рано не можел да види, и чул каквото преди не можел да чуе.

Той видял, че навсякъде около него стояли малки, среброкрили ангели, които държали в ръце лютни и високо пеели. И песента им възвестявала че в тази нощ се родил Спасителят, който ще освободи света от прегрешенията му.

Тогава овчарят разбрал, че всичките неща не искали да вършат зло, защото били много радостни. Ангели имало не само около овчаря. Той ги виждал навсякъде. Те седели вътре в пещерата и вън, по планината, а някои летели под небето.Те идвали по пътя на големи тълпи и когато минавали, спирали се и гледали детето. Имало много веселие и радост в техните игри и овчарят виждал всичко това в тъмна нощ, в която по-рано не можел нищо да съзре. Радостта му, че прогледал била голяма. Той паднал на колене и благодарил Богу, че отворил очите му.

Когато баба стигна до тук, въздъхна и рече:

— И ние бихме видели туй, което видял овчарят,ако можем да забележим ангелите, които всяка коледна нощ летят под небето.

Баба турна ръката си върху главата ми и добави:

— Ти трябва да помниш това, защото то е истина,както е истина, че аз те виждам и ти ме виждаш. Важно е да имаме очи, които да виждат величието на Бога.

5 Светата нощ

Автор Селма Лагерльоф

Добави коментар

Вашият и-мейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *