Св. влкм. Злата

Робски гнет тегнел над малкото село Слатино, което се намирало в Мъгленската духовна област. Трудолюбивите и честни селяни търпели много  притеснения от турците. Вечер рано залоствали портите, а чуел ли се конски тропот, загасяли свещта. Но когато закъснял турчин силно заудрял с прикладата на пушката, те покорно отваряли, слагали му вечеря от най-хубавото, което имали, и стояли прави, докато се нахрани. Като си тръгвал, плащали му, задето си бил изтъркал зъбите от ядене.

Но животът не спирал, макар и труден. Денем селяните се пръскали по ниви и ливади. Изкарвали бедната си прехрана от земята. А младостта жадувала простор. На празник се извивало хоро на поляната сред селото. Напети девойки в македонски носии от везан сукман и бяла риза, с дантели на полите и ръкавите, припявали хубави народни песни. Между тях най-красива била Злата. Тя греела като зорница между звезди. Не само красива, умна и трудолюбива, но била и добра християнка. Всяка събота измазвала пода на бедната стая с глина, постилала чиста рогозка, избърсвала праха от иконата с тъкана кърпа и запалвала кандилото срещу неделя. В селото нямало църква, но тя прекадявала с тамян и поръсвала със светена вода стаите и дори целия двор.

Дошла ранна есен и се застудило. Злата и майка й отишли в близката гора за дърва. Чул се кучешки лай. Турци ловци навлезли в гората. Като вдигнала поглед, Злата видяла пред себе си богат турчин на кон. Пленен от красотата й, той повикал дружината и отвлекли Злата в неговия дом. Обещал да я вземе за жена, но първо трябвало да приеме мохамеданска вяра. Залата промълвила молитва и отговорила твърдо, че никога няма да изостави християнската си вяра.

Нито заплахи, нито обещания могли да я склонят. Настанена била в женското отделение, а туркините проявили хитрост. Разказали й за чувствения мохамедански рай, за разкоша, в който ще живее, пеели весели песни, танцували. Към всичко това чистата душа на Злата изпитвала отвращение. Вечер, когато всички заспели, тя сядала в постелята, прекръствала се и дълго се молела Бог да укрепи силите й, за да опази вярата си.

Като не успели цели шест месеца да я склонят, повикали родителите и и трите й сестри, заплашили ги и ги заставили да убедят Злата да стане мохамеданка.

– Дъще, склони да приемеш мохамеданска вяра, а в сърцето си почитай Христос. Иначе и нас ще измъчват – казал бащата.

– Това е предателство – отговорила Злата и добавила: Мой баща е великият християнски Бог.

– Дъще, не упорствай. Съжали сестрите си – през сълзи молела майката.

– Как мога да продам чистата си вяра! – отговорила още по-твърдо тя и добавила – отсега нататък моя единствена майка е Света Богородица.

Изплашените си сестри не изслушала, а само казала, че нейни  сестри са всички светии, които са страдали, но са опазили християнската си вяра.

Турците не изтърпели повече нейното упорство и започнали жестоко да я измъчват. А тя с поглед към небето и с молитва на уста търпяла мъченията като първите християни. Това още повече озлобило мъчителите. Девойката претърпяла всичко, подкрепяна невидимо от ангели. Унижени, че една девойка ги побеждава, турците я убили. Това станало през 1975г.

През нощта християни тайно взели разкъсаното й тяло и го погребали с почит. Църквата прославя подвига й, като я нарича великомъченица за изтърпяните най-жестоки мъчения. Както златото се изпитва в огъня, така и вярата на света Злата Мъгленска се изпитала в страданията за Христа. На небесата чистата й душа се увенчала с венеца на велико мъченичество.

Чества се на  18 октомври

Из: Разкази за българските светии

От монахиня Валентина Друмева

Публикувано със съкращения

Илюстрира: Йоанна Калешева