„ Всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оня, който няма, ще му се отнеме и това, що има;“ (Матей 25:29)
Знаем че, ще дойде денят на Второто Пришествие на Господ Иисус Христос, когато Той отново ще се завърне на земята. Тогава ще настъпи часът на Страшния съд и всички човеци ще застанем пред Божия престол, за да отговаряме за делата си, за това дали сме живели, ръководейки се от Неговите заповеди. А двете най-големи Христови заповеди са: да обичаме Бога с всичкото си сърце и душа, и ближните си както себе си.
Когато Христос беседва с учениците си на Елеонската планина, те Го питат какви ще са белезите, по които ще се разбере за наближаването на Неговото пришествие и Божието царство на земята. Господ им отговаря, че няма да узнаят кога ще настъпи този ден и им разказва притча, за да им покаже как тогава ще постъпи с хората. В нея Той разказва за един господар и неговите слуги. Господарят трябвало да замине за чужбина, поради което той повикал слугите си и им поверил имота си. Раздал им сребърни монети, наречени таланти. На един слуга дал пет таланта, на друг – два таланта, а на трети – един – всекиму според силата му и веднага отпътувал. Този, който взел пет таланта, ги употребил в работата си и спечелил други пет таланта. Който взел два таланта, спечелил други два. А който взел един талант, разкопал земята и скрил в нея сребърната монета. След дълго време се върнал господарят на слугите и им поискал отчет. Към него пристъпил този, който бил взел пет таланта като му донесъл и спечелените от него още пет. Господарят му казал: „хубаво, добри и верни рабе! Влез в радостта на господаря си“. Вторият слуга донесъл, освен дадените му два таланта, още два. Господарят и от него бил доволен и му казал:„хубаво, добри и верни рабе! Влез в радостта на господаря си“. Когато пристъпил онзи, който бил взел един талант, показал само него и обяснил, че го е скрил в земята, тъй като се уплашил, защото според него господарят му бил жесток човек. Тогава Господарят му се разсърдил и го нарекъл лукав и ленив раб. Заповядал да му се отнеме таланта и да се даде на този, който има десет, а самия него да изхвърлят във външната тъмнина. И отсъдил:„ всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оня, който няма, ще се отнеме и това, що има;“. 
Тази притча е известна като притча за талантите. Тя се разглежда като притча за Съда, за това как хората ще отговаряме пред Бога за своя живот. В нея Господарят въщност е Самият Христос. Христос се възнася на небесата, така както господарят на слугите заминава за чужбина. Господ ще се завърне и ще съди всички човеци за дела им, тъй както и господарят се завръща и поисква отчет от слугите си. Слугите на господаря сме ние, а таланти са даровете, които получаваме от Бога. Дадените ни от Него дарове са най-различни. Те могат да бъдат творчески дарби, голям ум или телесна сила. Благодарение на тях придобиваме умения, способности, знания, възможности и устройваме живота си. Едни притежават повече, а други по-малко дарби, така както господарят от притчата на едни дава повече, а на други по-малко таланти. Но не е важно какъв дар е получил човек, а дали чрез дара си принася добри плодове. А добри плодове имаме, когато проявяваме любов, милосърдие и съпричастност към ближните си. Спечелените таланти от двамата слуги са всъщност такива плодове. Те са се трудили усърдно, използвайки дадените им таланти и са спечелили още, защото са проявявали милост и благост към ближните си. Макар че получават различен брой таланти – единият пет, а другият два, господарят и двамата хвали по еднакъв начин, като ги нарича добри и верни. Това означава, че докато той е отсъствал, те са го почитали и са спазвали законите му. Тези слуги ще бъдат наградени от господаря и ще се се радват заедно с него. Човек, който се труди като тях, използвайки дара си, и има добри плодове, Бог ще възнагради като му даде и преумножи благата и приеме в царството Си. Слугата, който закопал таланта си в земята, е наречен от господаря ленив и лукав. Той нищо не е успял да спечели, тъй като е мислел само за себе си, а ближните му не са го интересували. Той е наказан, като му се отнема дадения му талант и самият бива хвърлен във външната тъмнина. Така Господ ще постъпи с този, който прилича на него, като му отнеме и това което има, оставяйки го извън царството Си.
Тази притча се чете на богослужението на Велики вторник.
Подготви: Филка Лефтерова
Добави коментар