Валя беше страхлива. Тя се страхуваше от мишки, жаби, бикове, паяци, гъсеници. Всички така и я наричаха – страхливка. Веднъж децата играеха на двора върху голяма купчина пясък. Момчетата правеха пясъчна крепост, а Валя и по-малкото и братче Андрюша готвeха обяд за куклитe. Валя не я вземаха с тях да играе на войници, защото беше страхлива, а Андрюша не беше подходящ за войник, понеже можеше само да пълзи. Изведнъж от страната на хамбара се чу вик.
– Рошавият скъса веригата! Тича към нас!..
Всички се обърнаха.
– Рошавият! Рошавият! Пазете се, деца!
Децата се втурнаха да бягат на различни посоки. Валя се затича към градината и затвори след себе си портата. Върху купчината с пясък остана само малкият Андрюша: пълзешком не можеш да избягаш надалеч. Той лежеше в пясъчната крепост и плачеше от страх, а грозното куче се готвеше да го нападне. Валя изпищя, излезе иззад оградата, в едната ръка сграбчи лопатката, в другата – тиган за кукли и прикривайки със себе си Андрюша застана на входа на крепостта. Огромното зло куче тичаше през полянката право към тях. Той не лаеше, а някак си хъркаше при всеки скок. Ето, че огромната му страшна озъбена муцуна с големи зъби се оказа съвсем близо. Валя го замери с тигана-играчка, после с лопатка и извика с всички сили:
– Марш оттука!
– Стой, Рошавия! Фу! Ела тук! – викаше пазачът, който бягаше през улицата, опитвайки се препречи пътя на кучето и да помогне на Валя. Като чу познат глас, Рошавият се спря и махна с опашка. Пазачът го хвана за нашийника и го отведе обратно към (хамбара). На улицата стана тихо. Децата бавно започнаха да излизат от своите скривалища: единият слизаше от оградата, другият излизаше от канавката… Всички се приближиха до пясъчната кула. Андрюша вече се усмихваше, търкайки очите си с изцапани юмручета. Но Валя плачеше неудържимо.
– Какво стана? – попитаха я децата. – Рошавият ли те ухапа?
– Не, – отговори тя, -не ме е ухапал… Просто, много се уплаших.
Преведе от руски език: Вера Рачева
Добави коментар