Един прозорлив ста рец, седейки в манастира на общата трапеза, където всички получавали една и съща постна супа за обяд, видял че монасите поднасят към устите си различни неща. Един – лъжица мед, друг – хапка хляб, а трети – снопче трева… Удивен от видяното старецът усърдно се помолил на Господа да му открие какво означава всичко това. И ето какво му било открито. Онези, които приемали всяко житейско събитие, както и тази бистра постна супа с благодарност, Господ им давал да почувстват с всяка хапка сладостта на меда. Който забравял да благодари на Бога, но се стремял към това да бъде благодарен, усещал вкуса на хляба. А за недоволните от всичко, всичко, дори и най-сладкото, най-вкусното блюдо имало вкус на трева.
Затова Господ открил на подвижника: за да бъде животът ви светъл и радостен, за да чувствате „сладостта” на живота, за всичко трябва да благодарите на Господа, както казва апостола: „И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете.” (1 Коринт. 10, 31).
Протоиерей Константин Пархоменко
Преведе от руски език: Йоанна Калешева
Интересно!
Една пчела произвежда половин лъжичка мед през целия си живот.
Ако сложите икона в кошер, пчелите ще покрият повърхността и с пчелен восък, но ще оставят светия лик непокрит. Гръцки пчелар многократно прави такъв експеримент и всеки път резултатът е един и същ.
Добави коментар