Таралежчето – една история за напразната суета

Таткото беше на четиридесет, Славик на десет, а таралежчето на още по-малко.

Славик донесе таралежче в шапката си, тичайки стигна до дивана, където лежеше баща му с разгънат вестник и задъхвайки се от щастие извика:

• Тате, виж!

Баща му сложи вестника настрана и огледа таралежчето – то  беше чипоносо и симпатично. Таткото поощряваше любовта на сина си към животните, а и самият той  много ги обичаше.

• Хубав таралеж! – каза тате. – Симпатяга! Откъде го взе?
• Едно момче на площадката ми го даде, – каза Славик.
• Подари ти го значи? – уточни бащата.
• Не, направихме размяна, -каза Славик. – Той ми даде таралежчето, а пак аз му дадох билетче.
• Какво билетче?
• Лотарийно, – каза Славик и остави таралежчето на пода. – Тате, трябва да му дадем мляко.
• Почакай малко с млякото! – строго каза бащата. – Откъде имаш този лотариен билет?
• Купих го, – отговори Славик.
• От кого?
• От един чичко на улицата… Той продаваше много такива билети. По тридесет стотинки… Ой, тате, таралежчето влезе под дивана…
• Почакай малко с този твой таралеж! – нервно каза бащата и накара Славик да седне до него. – Как така ще дадеш лотарийния си билет на момчето?.. Ами ако билетчето е печелившо?
• Печелившо е, – каза Славик, без да откъсва поглед от таралежчето.
• Как така печелившо? – тихо попита бащата, и носът му се покри с капки пот. – и какво печели?
• Хладилник! – каза Славик и се усмихна.
• Как така?! – таткото почна да трепери някак странно. – Хладилник?!.. Какво говориш? Как разбра?!
• Как така – ами така? – Проверих го във вестника… Там първите три цифрички съвпаднаха… после и останалите… И серията е същата! Аз вече мога и сам да проверявам, тате! Нали съм вече голям!
• Голям?! – бащата така изсъска, че таралежчето, което изпълзя от дивана, от страх се сви на кълбо. – Голям?!.. Разменяш хладилник за таралеж?
• Но аз си помислих, – уплашено каза Славик, – помислих си че хладилник вече имаме, а таралеж – не…
• Млъкни! – изръмжа бащата и скочи от дивана. – Кой е той?! Кое е това момче?! Къде е то?!
• Той живее в съседния блок, – каза Славик и се разплака. – Казва се Сеня…
• Хайде! – отново извика бащата и хвана таралежчето с голи ръце. – Бързо ела!!!
• Няма, – каза Славик, плачейки. – Не искам хладилник, искам таралежчето!
• Ела, безделник, – закрещя бащата.- Само да си върнем билетчето, ще ти купя стотина таралежи…
• Не… – Славик се разрева. – Няма да купиш… Сеня и без това не искаше да се разменяме, едвам го убедих…
• Явно, също е голям мислител! – ехидно каза бащата. – Хайде, бързо!..

Сеня беше на около осем години. Той стоеше по средата на площадката и уплашено гледаше страшния татко, който в едната си ръка носеше Славик, а в другата – таралежа.

• Къде е? – попита бащата връхлитайки върху Сеня. – Къде е билетът? Престъпник такъв, вземи си бодливото нещо и върни билета!
• Билетът не е у мен! – отговори Сеня и затрепери от страх.
• А къде е?! – извика бащата. Какво си направил с него, мошеник? Продаде ли го?
• Направих гълъб от него, – прошепна Сеня и захленчи.
• Не плачи! – каза бащата, опитвайки се да запази спокойствие. – Не плачи, момче… Значи си направил гълъб от него. А къде е това гълъбче?.. Къде е?..
• Заседна на перваза… – каза Сеня.
• На кой перваз?
• Ей там! – и Сеня посочи перваза на втория етаж.

Таткото бързо свали палтото си и започна да се катери по улука.

Децата го наблюдаваха с възторг.

На два пъти той за малко да падне, но после все пак успя да стигне перваза и свали малкия жълт хартиен гълъб, който вече малко се беше намокрил от водата.

Като слезе на земята, дишайки тежко, тате разгъна билетчето и видя че то е тиражирано преди две години.

• Ти кога си го купил? – тате попита Славик.
• Още като бях втори клас, – каза Славик.
• А кога си го проверил?
• Вчера.
• Това не е същият тираж… – уморено каза бащата.
• И какво от това, нали всички цифрички съвпадат…

Бащата тихо се отдалечи и седна на пейката.

Сърцето му лудо биеше в гърдите, пред очите му плуваха оранжеви кръгове… Той тежко наведе глава.

• Тате, – тихо каза Славик, приближавайки се към него. – Не се разстройвай! Сеня каза, че все пак можем да задържим таралежчето…
• Благодаря! – каза тате. – Благодаря, Сеня!

Той се изправи и се насочи към вкъщи. Изведнъж му стана много мъчно. Той разбра, че повече никога няма да се върне онова щастливо  време, когато с лесна ръка можеше да замени хладилник за таралеж!

Автор: Григорий Горин

Преведе от руски език: Вера Рачева