Веднъж един цар изпратил пратеник при владетеля на съседните земи. Пратеникът закъснял, тичешком влязъл в тронната зала и задъхвайки се от бързата езда, започнал да излага поръчението на своя владика:
– Моят господин… ми нареди да Ви кажа да му дадете… бял кон с черна опашка…, в противен случай…
– Не искам повече да слушам! – прекъснал царят запъхтения пратеник. – Кажи на твоя господар, че нямам такъв кон, а ако имах…
Той се запънал, а пратеникът, като чул тези думи, се уплашил и избягал от двореца. Качил се на коня и се понесъл назад да докладва на своя цар за дръзкия отговор. Като го изслушал, повелителят страшно се разсърдил и обявил на съседския владетел война. Много време продължила войната, много кръв била пролята и много земи били опустошени. Най-накрая двамата царе, след като изпразнили хазната, се съгласили на примирие, за да обсъдят претенциите си един към друг. Когато започнали преговори, вторият цар попитал първия:
– Какво искаше да кажеш с думите: „Дай ми бял кон с черна опашка, в противен случай …”?
– „… ми изпрати друг кон”, – продължил царят. – Това е всичко, което имах предвид. А ти какво искаше да кажеш с дръзкия си отговор: „Нямам такъв кон, а ако имах…”?
– „… непременно бих го изпратил като подарък на добрия си съсед”, – отговорил вторият цар.
Умей да изслушваш: дори малко нетърпеливост може да доведе до неприятно големи последици.
Преведе от руски език: Дияна Янчева
Илюстрираха: децата от школата по изобразително изкуство към храм „Св.Атанасий” гр.Варна, с ръководител Тереза Зиковска
Добави коментар