Беше тъмно.
Храмът притихна в очакване. Хората, свещиците, ангелите – всички замълчаха. Стаена радост изпълваше въздуха.
Стаена до онзи момент, в който се чу ясният, благодарен и светъл поздрав на свещеника към всички присъстващи и към целия свят:
„Христос воскресе!”.
„Воистина воскресе!” му отвърнаха хората, свещиците, ангелите – всички. Всички ликуваха. Свещиците се накланяха една към друга, разменяха си възкресен поздрав и пламваха с нов пламък – благодатен, озарявайки лицата на хората с Нова Светлина – Христова. Земна и неземна радост изпълни храма. До светлата възкресна утрин целият свят вече знаеше: „Христос воскресе!”.
Сладкопойните птички, трудолюбивите пчелички, благоуханните цветя, твърдите камъчета, неуморните вълни, топлите слънчеви лъчи, любимите божии творения – хората – всички радостно възкликваха: „Воистина воскресе!”
Светъл Празник!
Добави коментар