Народните будители

Народните будители

На 1 ноември честваме паметта на всички народни будители, знайни и незнайни, възхваляваме техния подвиг и делото им. А целта на делото им винаги е била грижата за духовното израстване на българите на основата на православната вяра, пробуждането на българското народностно самосъзнание, почитта към родната култура и език.

В манастирите, прикътани в планински усои, и в храмовете – там започва пробуждането, от там са излезли първите подтици за възраждане. В историята на родината ни те са били огнищата на святост и родолюбие. В тях е възгарян българският народен дух и е пазен в народа.

Не може да се посочи точно кога e началото на пробуждането на българския народ. Несъмнено, за да го има, особено важно е стореното стотици години преди османското робството от св. княз Борис, от славния владетел Симеон, от све­ти­те бра­тя Ки­рил и Ме­то­дий, от Йо­ан Ек­зарх, от св. Кли­мент и св. Наум Охридски чудотворци, от св. Йоан Рилски, от Асеновци… По късно делото е продължено от народните будители: св. Теодосий Търновски, св. Патриарх Евтимий, св. Паисий Хилендар­ски, св. Софроний Вра20131024-IHMSJULIZBX-1382618150чански, йеромонах Неофит Бозвели, йеромонах Неофит Рилски, братя Миладинови, Григорий Цамблак, митрополит Киевски, Константин Философ, Владислав Граматик, Матей Граматик, митрополит Иларион Макариополски и от много други.

От 1922 г. този празник се чества на 1 ноември – денят на св. Йоан Рилски /понастоящем се празнува на 19 октомври – нов стил/. Това станало по предложение на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски, който с болка отбелязал, че младежите са се увлекли от всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие са обладали душите им. Така, без сърцата им да трептят за хубавото, националното, идеалното, лека-полека се отдалечавали от ценното в живота. А стореното преди това от будителите ни удивлява, трогва и окриля нашия дух. То говори на сърцето и душата. Ето за това – за да се възбуди у младите хора здрав, дълбок, смислен интерес към делото им, е определен за празник на българските будители денят на св. Йоан Рилски. Той­, скромният отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел, е небесен закрилник и пок­ро­ви­тел на бъл­гар­с­кия на­род. Завещава ни да се просвещаваме във вяра и правда, да се украсяваме с евангелските добродетели, да живеем чист живот, да пазим духовното си богатство, както са правили будителите.

Като си припомняме историята на празника е ясно, че смисълът да го има не е в това един ден в годината да го празнуваме и после отново да заживеем все едно, че всичко сторено е за отминалото време, и е остаряло и излишно сега.

Но тогава възниква въпросът: Къде да ги търсим будителите днес?

Отговорът е: навсякъде – в семейството или в рода ни, или в училището… но както показва историята – най-вече светият православен храм е мястото, откъдето се ражда будителството и където и днес можем да се събудим за истински добродетелен живот. Той е Божий Дом, в който невидимо присъства Сам Бог, от Когото е всяко добро даване. Там е съхранена истината, а без нея не можем да сме будни. Там са свещениците, които са призвани да са будители и ще ни напътстват.

 

Подготви: Миглена Стаматова

Добави коментар

Вашият и-мейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *