На 1 ноември честваме паметта на всички народни будители, знайни и незнайни, възхваляваме техния подвиг и делото им. А целта на делото им винаги е била грижата за духовното израстване на българите на основата на православната вяра, пробуждането на българското народностно самосъзнание, почитта към родната култура и език.
В манастирите, прикътани в планински усои, и в храмовете – там започва пробуждането, от там са излезли първите подтици за възраждане. В историята на родината ни те са били огнищата на святост и родолюбие. В тях е възгарян българският народен дух и е пазен в народа.
Не може да се посочи точно кога e началото на пробуждането на българския народ. Несъмнено, за да го има, особено важно е стореното стотици години преди османското робството от св. княз Борис, от славния владетел Симеон, от светите братя Кирил и Методий, от Йоан Екзарх, от св. Климент и св. Наум Охридски чудотворци, от св. Йоан Рилски, от Асеновци… По късно делото е продължено от народните будители: св. Теодосий Търновски, св. Патриарх Евтимий, св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, йеромонах Неофит Бозвели, йеромонах Неофит Рилски, братя Миладинови, Григорий Цамблак, митрополит Киевски, Константин Философ, Владислав Граматик, Матей Граматик, митрополит Иларион Макариополски и от много други.
От 1922 г. този празник се чества на 1 ноември – денят на св. Йоан Рилски /понастоящем се празнува на 19 октомври – нов стил/. Това станало по предложение на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски, който с болка отбелязал, че младежите са се увлекли от всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие са обладали душите им. Така, без сърцата им да трептят за хубавото, националното, идеалното, лека-полека се отдалечавали от ценното в живота. А стореното преди това от будителите ни удивлява, трогва и окриля нашия дух. То говори на сърцето и душата. Ето за това – за да се възбуди у младите хора здрав, дълбок, смислен интерес към делото им, е определен за празник на българските будители денят на св. Йоан Рилски. Той, скромният отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел, е небесен закрилник и покровител на българския народ. Завещава ни да се просвещаваме във вяра и правда, да се украсяваме с евангелските добродетели, да живеем чист живот, да пазим духовното си богатство, както са правили будителите.
Като си припомняме историята на празника е ясно, че смисълът да го има не е в това един ден в годината да го празнуваме и после отново да заживеем все едно, че всичко сторено е за отминалото време, и е остаряло и излишно сега.
Но тогава възниква въпросът: Къде да ги търсим будителите днес?
Отговорът е: навсякъде – в семейството или в рода ни, или в училището… но както показва историята – най-вече светият православен храм е мястото, откъдето се ражда будителството и където и днес можем да се събудим за истински добродетелен живот. Той е Божий Дом, в който невидимо присъства Сам Бог, от Когото е всяко добро даване. Там е съхранена истината, а без нея не можем да сме будни. Там са свещениците, които са призвани да са будители и ще ни напътстват.
Подготви: Миглена Стаматова
Добави коментар