Снежният човек с интерес наблюдаваше как децата се пързаляха с шейни на пързалката. А малко преди това, те се занимаваха с него – направиха го от сняг, сложиха му носле от морков и въгленчета-очи, шапка-кофичка и ръчички-клони. Той се хареса много. Но най-вече му се искаше да си поиграе с децата и да се спусне с шейната от баирчето. Когато се стъмни и навън не остана жива душа, Снежко решително тръгна нагоре по баира. Там го чакаше нечия забравена шейна. Снежко я яхна и се понесе надолу.
И навярно пързалянето би му харесало много, ако на пътя му не се бе изпречила една бабуна. Снежко подскочи със шейната, изсухли се от нея и се претърколи надолу. Кофичката се загуби някъде в тъмното.
— Ох, добре поне, че не се развалих, – помисли си той. Изправи се и тръгна да търси кофичката-шапка.
След малко я намери, а до нея на снега лежеше малка кукла. Валеше сняг и скоро куклата щеше да бъде затрупана. Снежко внимателно я вдигна:
— Някой все ще я потърси. Ще я взема, за да му я върна…
Скоро на снежния човек му стана скучно да играе сам и тръгна към дворовете на къщите.
— Може да срещна някого и да си поиграем заедно – помисли си той.
По улицата тичаше мъничко животинче с дълги ушички.
— Ти кой си? — попита снежният човек.
— Аз съм Зайко –отвърна животинчето.
— Хайде да си поиграем – предложи Снежко.
— Хайде – зарадва се зайчето. — А какво е това, дето стърчи на лицето ти вместо нос? Снежко се наведе, за да покаже на зайчето носа си, но това, което се случи много го учуди. Зайчето отхапа връхчето на носа му.
— Колко вкусно морковче, – рече то, – отдавна не съм си хапвало такова.
— Ами вземи го тогава, щом ти харесва – и Снежко даде на зайчето целия си морков-нос. Те поиграха малко и после снежният човек се върна на мястото си.
Сутринта той видя едно малко момиченце да търси нещо на баирчето. Изтривайки сълзите си с ръкавичките, то отиде до снежния човек и ахна. На ръката-пръчка беше закачена малката позната кукла. На Снежко му стана много хубаво, когато момиченцето се разсмя с глас. Детето взе куклата и я гушна. После пипна празното място на лицето на Снежко и хукна към дома си. След миг се върна с нов морков-нос за добрия снежен човек.
Автор: Мецгер Александър
Преведе от руски език: Йоанна Калешева
Добави коментар