Жеко Павлов

„Черквата чрез своите гениални певци и съчинители е нагодила на божествените текстове величествена, умилителна, но безстрастна музика, успокояваща и носеща мир на душата. Този род музика, както и безсловесната музика на велики творци със своя възвишен характер отниса духа и мисълта към висините и ги приобщава с Бога“

Добри Христов

Жеко Павлов е музикоучител и църковен певец от края на 19 век. По думите на композитора Добри Христов, той е „предан и талантлив служител на черквата“. …

Жеко Павлов е роден на 25 март 1850 г. в с. Карахюсеин (дн. Чернево) Варненско. Починал на 03.07.1927 г. в гр. Варна. Той бил син на известния по това време свещеник Павел Москов. На 11-годишна възраст Жеко заминал за Варна и там получил първоначалното си образование в гръцката прогимназия. Тогава във Варна е нямало българско училище. Притежавайки хубав мелодичен глас, още като ученик ходел в катедралната църква да пее при главния гръцки църковен певец Никола Зунарополос. Това му помогнало да усвои добре църковното пеене и да стане самостоятелен певец. По-късно усвоил и църковнославянското пеене. Към това време Балчишкото училищно настоятелство го поканило за учител и певец в гр. Балчик. Там служил няколко години. След освобождението на България пак се завърнал във Варна, където служил в храма „Св. Архангел Михаил“. Едновременно с певчеството, Жеко Павлов работил и като учител. Той, заедно с един негов приятел открили българско училище за варненските българчета. Скоро бил назначен за учител по български език в турското, арменско и гръцко училища. По този случай му се наложило да изготви и издаде гръцко-българска граматика, която дълги години служила като ръководство на учениците от споменатите училища. 58 годишен бил поканен за певец в Бургас. По същото време бил поканен и за учител в Цариградската духовна семинария, но предпочел да отиде в Бургас, където останал на служба четири години. После се отново се преместил във Варна като певец в църквата „Св. Никола“ и останал там дванадесет години, а след това до края на своя живот пеел в храма „Св. Богородица“ във Варна.

Петър Динев (бележит музиковед, композитор, преподавател, диригент и певец) пише за него:

Жеко Павлов е виден представител на църковно-певческото изкуство. Няколко години по ред съм слушал неговото пеене. Притежаваше красив, сочен и висококачествен глас с прекрасен теноров тембър. Пеенето му беше, тихо, умилително и завладяващо. Крайно скромен и учтив в обръщенията си с хората, той отбягваше да вдига шум около своята личност. В лицето му винаги се появяваше оттенък на стеснение и неловкост, когато някой заговореше за хубавото му пеене. Лично съм констатирал неговата скромност и благородство при една църковна служба в гр. Варна…. Той остави незаличими следи в паметта на онези, които са слушали високохудожественото му пеене. Ето какво казва за него прoтойерей Румен Попдимитров в писмо до Сливенския митрополит Никодим: „Имал съм случай да чуя пеенето на много църковни певци, но като пеенето на Жеко Павлов не съм чул и досега. Той беше певец, владеещ до съвършенство източното пеене. Особено като запееше „Иже херувими“ и стигнеше до „Троице“, богомолците занемяваха от възторг и възхищение. Жеко Павлов пееше първи тенор. Гласът му беше божествен. Той ръководеше курс по пеене в гр. Бургас, който продължи цели три години. Този курс следвах и аз като млад църковен певец. Заслугата на Ж. Павлов не беше само тази, че беше несравним църковен певец, който пееше божествено, но и тази, че подготвяше певчески кадри…“ Той владееше много добре теорията на източното църковно пеене и с устройваните от него курсове подготви много ученици, които продължиха неговото дело. Теоретическата му подготовка и владеенето на правилата на византийския нотопис го насърчиха да издаде и свой сборник, посветен на Негово Високопреосвещенство Варненски и Преславски митрополит Симеон… Стореното от Жеко Павлов послужи за подтик на певците от следващото поколение да тръгнат по неговия път.