Знаете ли, че…
Много от построените от майстор Колю Фичето църкви, мостове, сгради и др. са оцелели до днес, повече от 120 години. Те са харесвани от хората и обичани от българите. Като едни от най-красивите са обявени за паметници на културата и са станали символи на селищата, в които се намират. И днес те будят възхищение от таланта на твореца, от неговия усет за естетика, за пластичност, както и неговата грижа за хармония на всички детайли. Майсторът с голяма точност изчислявал и сам избирал строителните си материали камък, дърво, тухли, ковано желязо. Знаел много добре турски език и разбираемо гръцки и румънски, за да договаря работата си извън българските земи.
Ето само три от най-забележителните му постройки:.
Църквата Св. Св. Константин и Елена във Велико Търново
Тя е последна в творчеството на майстора. За нея той споделял, че му харесва най-много от съградените църковни сгради. На 7-ми октомври 1873 г. в изключително тържествена обстановка църквата била осветена от първия български владика Иларион Макариополски. При изграждането ѝ Колю Фичето умело обединил храма и осемстенната камбанария. Църквата е разположена на стръмен склон с тераси, на много труден терен -между три улици и между жилищни сгради. При главния вход, от двете страни на външната врата са поставени две въртящи се с ръце дървени колони. Майстор Колю Фичето казвал за тях, че когато колоните престанат да се въртят, това означава, че земните пластове са нестабилни и населението трябва да положи сили, за да спаси сградата от разрушаване. Сега колоните са демонтирани и са прибрани за съхранение.
Сградата на стария турски конак във Велико Търнаво, сега музей „Възраждане и Учредително събрание“
Завършена през 1872 г. тя има важно значение за България. Строена била за казарма, но османските власти я харесали и решили да бъде конак (полицейско и административно управление). Няколко години по-късно градът е освободен и точно в тази сграда се провежда Учредителното събрание, което изработва и приема конституцията, тук заседава I-то Велико народно събрание, което избира Александър Батенберг за княз, тук тържествено е обявено Съединението. През 1906 година, когато в сградата са поместени търновският съд и общината, тя при пожар. Скоро обаче е напълно реставрирана и възстановена в първоначалния си вид. Сега в зданието се помещава музеят „Възраждане и Учредително събрание“.
Беленският мост
се смята за постижение на българското възрожденско инженерно-строително и архитектурно изкуство. Намира се в североизточния край на град Бяла, община Русе. Построен е на река Янтра през 1865-1867 г. по нареждане на Мидхат паша. Построяването му се налага заради новото шосе, минаващо над р. Янтра при Бяла, което свързвало Русе със столицата на Османската империя – Цариград. За построяването му полският инженер Людмил Рола, който бил на служба при Мидхат паша, поискал три милиона гроша, а майстор Колю Фичето се наел да го построи за 700 000 гроша, като заложил честта и живота си. За да изчисли необходимата сума, първо направил макет от восък. За изграждането на моста помагали ковачи от Габрово, дърводелци и каменари от Трявна и Дряново, селяни от Бяла. Дължината му е 276 м, а ширината 9,5 м. Има 13 подпорни стълба и 14 полукръгли свода. След завършването на моста, Мидхат паша наградил майстора от името на султана с орден „Меджидие”.
Едновременно с моста в Бяла, Колю Фичето построил и църквата „Св. Троица” в град Свищов. Негово дело в Търново са и „Къщата с маймунката“, хановете на хаджи Минчо и хаджи Николи, храм „Св Никола“ в Дряново, мостът над река Росица в Севлиево, Икономовата къща в Дряново, мостът над река Дряновска в Дряново (единственият запазен в оригинал до днес), чешмата в Соколския манастир, покритият мост над река Осъм в Ловеч и др.
Името на майстора носи морският нос Колю Фичето в Антарктика.
Добави коментар