Никола Фичев, по-известен като майстор Колю Фичето e един от най-забележителните български майстори-строители през Възраждането. Животът му е пример за скромност и почтеност и в същото време – за всеотдаен труд за църквата и хората. Чрез строежите си става будител за вярата и самочувствието на възраждащия се български народ.
Роден е в Дряново през 1800 г. в семейството на бедни родители. Още много малък – двегодишен е останал без баща. В пътеводителя на В. Търново от 1907 г., за Колю Фичето пише, че като навършил 10 години, майка му го дала да учи занаят с майсторите дюлгери* в Добруджа. Заедно с тях, малкият дюлгерин Колю споходил много градове из тогавашната турска държава. Около 7- 8 години бил чирак и след това бил признат за калфа. На 22-рата си година, той се задомил, но след една година оставил в Дряново жена си и детето си и заминал за Цариград по работа. Оттам се завърнал пак в Дряново, но след като видял, че в този градец място за работа по неговите планове няма, преселил се със семейството си в град Търново. През зимата, когато строенето спирало, Колю приготвял врати и прозорци за летните строежи. В работата си бил много точен и акуратен. На 36 г. станал майстор при завършването на църквата „Свети Никола“ във Велико Търново. Строителството на храма било започнато от майстор Иван Давдата, който отначало приел младия Колю като прост надничар**. После като оценил способностите му, избрал го за свой помощник и му поверил най-отговорната работа. Станало така, че старият майстор, който бил вече на възраст, се разболял сериозно и препоръчал за свой заместник помощника си Никола. Църковното настоятелство предало на него довършването на църквата. Той оправдал доверието и под неговото ръководство и упътване, тя била съградена. При освещаването владика Иларион Макариополски останал възхитен от хубавата сграда, поискал да види нейния майстор и му благодарил. Оттогава Колю Фичето получил признание. До това време той бил неграмотен и, едва като майстор, се научил да чете и пише. Като навършил 48 години, останал да работи предимно в Търново. По това време Българският църковен въпрос накарал много градове и села да започнат да строят църкви и към тях училища. За Колю Фичето се появили много поръчки: отвсякъде го канели да „скрои“ план на църквата и да наглежда работенето ѝ. И турското правителство, с прокарването на шосета в държавата, имало нужда от познанията на майстор Колю по направата на мостове, който не жалел труда си и работел навсякъде. От него са построени: във Велико Търново и църквите „Рождество на Пресвета Богородица“, „Св. Спас“, „Св. Св. Константин и Елена“, „Св. Атанасий“/днес св. св. Кирил и Методий/ и „Св. Марина“; в Лясковец — „Св. Димитър“ и др. Всички тия църкви си имат своите особености в архитектурно отношение и някои от тях служат за образци и днес.
За личността на майстор Колю Фичето научаваме още и от написаното от неговия внук ген. Иван Фичев: „Дядо Колю беше човек с характер, спокоен и разсъдлив. Беше мълчалив, но понякога обичаше да се шегува. Непретенциозен, той се задоволяваше с малко и беше извънредно почтен в сметките си. Крайно трудолюбив, неговата дума беше най-голямата гаранция за всички ангажименти, които поемаше. Той беше вярващ и добър християнин. Постеше сряда и петък и държеше всички пости, без изключение. Последната година, когато остаря повече и заболя, лекарите му препоръчаха блажна храна и през постите, но той категорично отказа.
Дядо Колю беше благотворител. Всяка есен приготовляваше два-три чувала брашно, което раздаваше на сиромахкини и вдовици. Той беше искрен и доброжелателен към децата си и вземаше живо участие в техния живот, като ги подпомагаше със съвет или материално, затова всички излязоха порядъчни и почтени граждани. В продължение на близо 40-годишната си творческа дейност (1836-1876) той е построил най-малко четири големи солидни моста и 12 големи за времето си черкви, камбанарии, магазии…Наистина неуморим и всестранен гений на самоук майстор и народен любимец, който през епохата на Възраждането гради солидно, смело, евтино и красиво, изключително с местни строителни форми и материали.”
Майстор Колю Фичето доживял да види България свободна и бил назначен за архитект на Търново. Починал не след дълго – на 15 ноември 1881 г., но оставил много последователи, които продължили неговото дело и го прославят с признателност.
Подготви: Миглена Стаматова
*Дюлгери-строители;
**надничар – който работи на надница (трудовото възнаграждение за един работен ден) и ежедневно получава възнаграждението си.
Добави коментар