Останах си в неделя вкъщи. Роди се Родион, църквата беше далеч, в съседния град. От сутринта готвя, шетам, храня малкия. Много се уморих. Роди спи лошо, почти всичките ми нощи са безсънни. А през деня нямам време за почивка – толкова работа има с трите деца. Всички баби и дядовци живеят в Москва, помощници няма, и шетам сама по цял ден с малкото дете на ръце. Едва ранна вечер е, а съм толкова уморена, че всичките ми мисли са за това, как по-рано да си легна да спя.
Ето, че най-накрая, се върнаха таткото и двете по-големи момичета. След службата в църквата те бяха останали още и в неделното училище, затова се прибраха вкъщи едва вечерта. По-малката – Ксения отиде в детската стая при своите играчки, а деветгодишната Лера седна по-близо до мен и заразказва за пътуването, службата, неделното училище. Но изведнъж тя забеляза, че аз почти не я слушам.
-Мамо, какво ти е?
-Нищо. Просто съм уморена.
-А защо очите ти са насълзени?
Аз не издържах и се разплаках отново.
-Роди цяла нощ не спа, плака. Толкова съм уморена да се трудя без почивка, нямам вече никакви сили, никакви!
Лера взе моята ръка в своите малки ръчички.
– Мамо, ще ти разкажа една история. Прочетоха ни я в неделното училище, слушай сега. Един човек носел по живота своя кръст. А кръстът бил много тежък. Носил той и стенел, носил и стенел. И чувствал, че не може повече да го носи, тъй е уморен. Взел и изпилил част от кръста. Опитал да го вдигне – станало му по-леко и го понесъл по-нататък. Даже тръгнал по-бързо напред. Даже настигнал и изпреварил един друг човек, също с тежък кръст. И ето, че към края на живота си той стигнал до Рая. 
И гледа пред него се отварят райските врати, пеят ангели. Направил крачка към Рая, а пред него дълбок ров, а долу – непрогледен мрак. Огледал се и не видял нищо, което да прехвърли през рова. Тогава взел той кръста си и го прехвърлил през рова. И кръстът паснал точно до милиметър. Тръгнал човекът по кръста, а кръста се клател, клател, клател и рухнал. И паднал човека в непрогледния мрак. След известно време до Рая достигнал и онзи човек, когото първия бил изпреварил. Едвам дошъл под тежестта на кръста си. Гледа: райските врати се отварят пред него, ангелите пеят, а пред краката му ров, а в рова – огнена геена. Огледал се и не видял нищо, което да прехвърли през рова. Прехвърлил тогава кръста си. А кръстът голям и тежък – легнал като мост над рова. И човекът преминал по него и влязъл в рая. И райските врати се затворили след него.
– Мамо, не изпилявай кръста си. А ние ще ти помагаме! – и Лера отиде да измие чиниите.
Автор: Олга Юревич
Преведе от руски език: Йоанна Калешева
Добави коментар