„Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е Царството Божие! Истина ви казвам, че който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.“ (Иисус Христос)
Често Спасителят Иисус Христос е посочвал децата за пример на по-възрастните. Веднъж Той повикал едно дете, изправил го посред учениците Си и казал: “ Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно; който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно, а който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него ще е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.“ (Марк. 10:13-16 ). Именно на децата,заради тяхната чистота, искрена вяра и любов “е Царството Божие“.
Във всеки един от нас Бог е заложил закона на Любовта, а оттам и на Вярата. Точно при децата заради тяхната непорочност можем да видим най-спонтанен израз на любов и вяра. Когато сме деца, ние не подлагаме на съмнение, че родителите ни ще ни нахранят. Ние им вярваме, защото ги обичаме и този чистосърдечен израз не подлежи на разсъждение, той е отвъд разума. И обратно – родителите от любов се грижат за децата и не подлагат това на разсъждения, те вярват, че е нужно да хранят децата си. По
същият начин е и Бог към нас – безкрайно Любящият Родител, Който призовава децата си, за да ги нахрани, Който споделя вечерята с тях. Отначало обаче малките деца не знаят как да се хранят, те просто знаят, че са гладни и родителите са тези, които започват да ги учат, като първо им дават основните правила – да си мият ръце те преди да седнат на вечеря, учат ги как се държат приборите, дават им наставления как да не се накапят, ограничават ги да ядат шоколад, защото ще им навреди.
Така и Бог ни учи как да се храним, като ни дава Първата Си заповед – за поста: „а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш“ (Бит. 2:17). По – нататък Бог дава на децата Си Десетте
слова, между които е и: „Почитай баща си и и майка си, за да ти е добре и да живееш дълго на земята.“ Почитта към родителите е пряко свързана с послушанието на децата. На въпроса: „За Бог не е ли все едно каква е храната?“, преподобният старец Амвросий Оптински отвърнал: „Не храната има значение, а заповедтта, Адам е изгонен от рая не заради преяждане, а само за вкусване от забраненото.“ И пак стигаме до Вярата, произтичаща от Любов – Бащата, който от Любов огражда децата Си със Заповедите и децата, които от любов и вяра трябва да ги следват, за да не би от непослушанието си да се лишат от храна и да погинат. Тук важен е мотивът – Любовта. Бог ни дава поста като средство за постигане на целта – да сме заедно с Него в Царството Му: ‘‘Тъй като не постихме, бяхме изгонени от рая! Затова да постим, за да влезем пак в рая.“ (Св.Василий Велики). Самият Христос ни дава примера за поста – след Кръщението Си, Той бе отведен от духа в пустинята и там пости 40 дена. Личният пример оказва силно влияние особено върху децата, особено примерът на родителите в семейството. Старецът Зосима в „Братя Карамазови“ на Достоевски казва, че „човек няма по-скъпи спомени от тези на ранното си детство“. Тези спомени може да спасят човека през целия му живот . Много е важно, че той казва това, когато си спомня как майка му го е водила на Литургията на преждеосвещените дарове, припомня си неподражаемата красота на великопостния напев: “
Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице…“ Основите на православния светоглед се поставят именно у дома, в бита и духа на семейството. Той отначало може да бъде дори безсъзнателен, на принципа – пример – подражание, но в края на краищата става решаващ фактор за целия ни живот.
Тук се сещам за разказа за Лакомото мече. Майката на мечето му донесла голяма пита с мед, но го предупредила да яде с мярка, за да не преяде и да не го заболи коремчето и да внимава да не се изцапа, защото може да го нападнат пчелите. Но мечето вместо да ближе с езичето си сладкия медец, започнало лакомо да лапа. Изцапало се цялото. Станало му и тежко и легнало на земята. В този момент и пчелите го обградили. Малкото мече от страх завикало майка си, за да го спаси. Обляно в сълзи, то съжалявало, че не я послушало, но вече било цялото нажилено. Майка му като го видяла, тревожно започнала да гони пчелите и ядосано да назидава малкото: „Нали ти казах да внимаваш, видя ли какво стана?!“ Мечето обаче не знаело мярата в храненето. То виждало всеки път много мед, който бързо, лакомо се изяжда. А сега разбрало, че трябва да внимава, майка му пък видяла, че трябва не само да му казва ами правилно да му показва как да яде мед.
Добави коментар