Прасето касичка

Прасето касичка

Х.К.Андерсен

Колко играчки имаше в детската! А високо на шкафа стоеше глинена касичка във формата на прасенце. На гърба й, естествено, имаше процеп, който обаче беше допълнително разширен с нож, за да минават и по-големи монети, и две такива монети вече се мъдреха вътре сред многото дребни. Касичката беше толкова препълнена, че даже не подрънкваше вече, а за повече от това не можеше да мечтае нито едно прасе с пари. Стоеше на шкафа и гледаше всичко в стаята отгоре надолу – та тя можеше да си купи всичко това, а една такава мисъл би придала самоувереност всекиму.
Всички наоколо помнеха за това, макар и да не го коментираха на глас – те и без това си имаха теми за разговор. Чекмеджето на шкафа беше полуотворено, и оттам се показваше голяма кукла, вече не първа младост и с подлепена шия. Оглеждайки се наоколо, тя каза:
— Хайде да играем на човеци – това винаги е интересно!2-480x700
Настъпи суматоха, даже картините по стените се размърдаха, показвайки, че и те си имат обратна страна, и че на това няма какво да се възрази.
Беше полунощ. Месецът светеше през прозорците, предлагайки на всички безплатна светлина. За участие в играта бяха поканени всички, даже детската количка за кукли, макар тя да принадлежеше към тромавите играчки от най-нисък разряд.
— Всеки е хубав по своему! — казваше тя. — Не става всички да са благородници, все пак трябва някой нещо да върши, както се казва!
Писмена покана получи само прасето касичка – то стоеше толкова високо, че можеше и да не чуе устната, така решиха играчките. А то пък дори не отговори, дали ще дойде или не – и така и не дойде. Ако толкова искат неговото присъствие, нека да направят така, че то да вижда всичко от мястото си. Така и направиха.
Поставиха кукления театър точно прд него и цялата сцена беше като на длан. Искаха да започнат с комедия, а после се предполагаше, че ще продължат с разговори на по чашка чай. Започнаха от края. Кончето-люлка заговори за тренировките и чистотата на природата, детската количка – за релсите и за силата на парата. Всичко това беше по тяхната част, та кой друг би говорил за тези неща, ако не те? Часовникът в стаята говореше за политика: „Тики-тики!“ За него казваха, че знае кога да „улови момента”, но за жалост винаги закъсняваше. Бамбуковото бастунче се гордееше със своето желязно ботушче и сребърно калпаче – то беше изпипано отгоре до долу. На дивана лежаха две бродирани възглавнички – много милички и много глупавички. И ето, че представлението започна!
Всички седяха и гледаха. Зрителите бяха помолени да цъкат с език, да ръкопляскат и да вдигат шум в знак на одобрение. Но камшикът заяви, че няма да цъка с език на стариците, а само на несгодените дами.
— А пък аз ръкопляскам на всички! — каза буталото.
— Някъде трябва да се стои! — каза умивалникът.
Всеки имаше своите си мисли, които изказваше по време на представлението. Комедията не струваше пукната пара, но беше изиграна превъзходно. Изпълнителите показваха на публиката само напудрената си страна; не биваше да ги гледат от обратната им страна. Всички играеха забележително и даже падаха от сцената – конците им бяха твърде дълги, но затова пък се виждаха по-добре. Подлепената кукла така се разчувства, че съвсем се разлепи, а прасето касичка усети в корема си такова благоразположение, че реши да направи нещо за единия от актьорите — например, да го упомене в своето завещание, като достоен да бъде погребан заедно с него, когато му дойде времето.
Всички се изпълниха с такъв възторг, че даже се отказаха от чая и преминаха направо към обмена на мнения — това се казваше да играеш на хора, при това тук нямаше никакъв зъл умисъл, а само игра… Всеки мислеше само за себе си и за това какво си мисли прасето с парите. А прасето с парите мислеше най-много от всички, мислеше за своето завещание и за погребението. „Когато дойде часът…” — а той винаги идва по-скоро, отколкото го очакват. Бам! Прасето падна от шкафа на пода и се пръсна на парчета. А парите заподскачаха, чак затанцуваха. Малките се завъртаха, а едрите се търкаляха солидно.
Особено дълго се търкаляше една от тях — много й се искаше да обиколи белия свят. Така и стана. Тя тръгна по белия свят, а също и останалите монети. Парченцата от прасето отидоха в кофата за боклук. А на шкафа още на следващия ден вече се пъчеше ново прасенце касичка. Коремчето му все още бе празно, то не дрънчеше – по това приличаше на старото прасе. Като начало и това беше достатъчно, а ние с това ще приключим.
Преведе от руски език: Йоанна Калешева

Добави коментар

Вашият и-мейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *