Света Мария Египетска

Света Мария Египетска

 

4.1 (2)

Чества се на 1 април

Света Мария Египетска била родена в Египет в края на пети век. Като навършила 12 години, избягала от родителския дом и отишла да живее в столицата Александрия. Сред светския градски разкош се отдала на лекомислен живот.

Така прекарала младостта си. Увличала в грях много млади хора. Веднъж видяла група поклонници, които отивали към морския бряг, за да отпътуват за Божи гроб по случай празника на Светия Кръст Господен. И тя се качила на кораба. През цялото време на пътуването увличала пътниците с безсрамното си държание.

Пристигнали в Йерусалим и всички се отправили към храма. И тя решила да влезе.когато стъпила на църковния праг, някаква невидима сила я задържала да не може да влезе, направила опит втори път, но пак същата сила не я допуснала в светия храм.

Смутена, тя останала в притвора на храма. Размислила защо не може да влезе. Досетила се, че това се случва поради големите и грехове. Припомнила си целия живот и заплакала. Като вдигнала очи, видяла образа на Майката Божия на стената. Не сваляла очи от благия и поглед. Започнала усърдно да се моли на нея. Молела небесната Майка на всички хора да се застъпи Бог да прости греховете и. Дълбоко и искрено се покаяла. Обещала, че вече ще води чист живот.

Майката Божия я помилвала заради разкаянието и. Опитала трети път и безпрепятствено влязла в храма. Изповядала се, причастила се със Светите Тайни и променила целия си живот.

Купила три хляба и се отправила към река Йордан. Пила и се измила със свещената вода. Преминала реката и се поселила в Йорданската пустиня. Скоро хлябът и се свършил и тя започнала да се храни с корени от различни треви. Измъчвали я мислите за вкусните ястия, които ядяла в света.

Изпитвала голяма жажда, защото в пустинята водата е оскъдна. Спомняла си скъпите вина, които пиела. Дрехите и се скъсали и прогнили. Там живяла 47 години в пост и молитва.

Бог допуснал нейният живот да се разкрие за поука на тези, които грешат като нея. Това станало чрез един свят старец на име Зосима. Той живеел в строг манастир при река Йордан.

През първата седмица на Великия пост всички монаси взимали малко храна и се отправяли в пустинни места за молитва. Някои се завръщали в манастира в неделните дни за богослужението, а други оставали в уединение до неделята преди Възкресение Христово.

И отец Зосима отишъл в Йорданската пустиня. Навлязъл навътре и с учудване забелязъл човек. Започнал да вика, но той бързо се отдалечавал. Старецът се затичал след него.

  • Угодниче, Божий, спри се, благослови ме! – викал той.

Това била света Мария. Тя му отговорила:

  • Отче, Зосима, аз съм жена, а дрехата ми овехтя и се скъса от зноя и студа. Хвърли ми расото си да го облека. Благослови ме!

Той оставил расото и се отдалечил. Срещнали се и тя му разказала целия си живот. Като слушал за трудния и пустиннически подвиг и за покаянието и, старецът паднал на земята и се поклонил.

Тя го помолила през Великия пост следващата година да дойде при нея със Светите Дарове, за да я причасти. Като казала това, тя се отдалечила. Старецът не забравил заръката и. Пак дошъл, причастил я, а тя го помолила и през следващата година да дойде.

Когато дошъл, вече не я намерил на същото място. Дълго я търсил и най-после я открил мъртва. Тя всъщност го повикала втори път, за да я погребе. Починала в 522 година.

Чудил се старецът как ще изкопае гроб, когато няма никакво оръдие в ръцете си. Видял в пустинята захвърлено парче дърво. Взел го и започнал да копае. Сухата земя не се поддавала на усилията му. Обливал се в пот, но нищо не можел да направи.

Ала когато вдигнал очи, ненадейно видял огромен лъв, който стоял до тялото на светицата и ближел краката и. Старецът се ужасил при вида на звяра. Спомнил си думите на Мария, че никога не е виждала зверове. Бог я пазел, а пустинята била пълна с диви животни.

Изплашил се от лъва и се прекръстил Бог да го опази. Лъвът започнал тихо да се приближава до него и го гледал кротко с любов. Тогава Зосима казал на звяра:

  • Великата подвижница ми е заповядала да погреба тялото и, но аз съм стар и не мога да изкопая гроба. Нямам и с какво да копая. Манастирът е далече и не мога да донеса нещо оттам. Моля те изкопай гроба, за да я погреба.

Лъвът като че ли разбрал думите му и с предните си лапи изкопал яма, достатъчна да побере тялото. Старецът отново облял краката и със сълзи и покрил тялото и с пръст.

След това си тръгнал, а лъвът, кротък като агне, се отправил към вътрешността на пустинята.

Като се върнал в манастира, той разказал на братята за света Мария. Всички се удивили и записали разказа му за поука.

Животът на Мария Египетска показва колко ниско може да падне човек в греха и до каква висота може да се издигне, когато искрено и дълбоко се разкае.

Автор-съставител: монахиня Валентина

Добави коментар

Вашият и-мейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *