Чества се на 4 март
Преподобни Герасим Йордански, чиято памет се чества на 4 март, живял през V век и още от младостта си мечтаел да служи на Бога. Затова оставил света и се заселил в едно пустинно място близо до река Йордан. Там в продължение на много години водел богоугоден отшелнически живот, прекарвайки всичкото си време в труд, пост и непрестанни молитви.
Постепенно при него започнали да идват хора, които също искали да водят подвижнически живот. Така се създала голяма обител. В нея св. Герасим установил много строг начин на живот, като сам давал пример на съвършена безкористност и въздържание. Пет дни от седмицата братята прекарвали в усамотение, всеки в своята килия, отдадени на труд и молитва, като не вкусвали нищо, освен малко хляб, фурми и вода. В събота всички се събирали в църквата за отслужване на Божествена литургия и причастяване със светите Тайни, след това обядвали на обща трапеза. В неделя след Литургията всеки пак се връщал в своята килия, като вземал със себе си и храна за следващата седмица, както и клончета, от които да плете кошници. С продажбата на тези кошници с издържал манастирът. Самите монаси нямали никаква своя собственост, освен една дреха, рогозка, на която спели и стомна за вода.
Преподобният Герасим достигнал до такава святост, че привличал към себе си дори дивите зверове. Веднъж той срещнал ранен лъв, превързал раната му и оттогава лъвът вървял след него и му служел като домашно животно. Кръстил го Йордан.
Когато преподобният Герасим отишъл при Господа и бил погребан от братята, по Божие устроение лъвът тогава не бил в обителта, а дошъл след известно време и започнал да търси своя старец. Като видели лъва, учениците на отец Герасим му казали:
– Йордане! Старецът ни остави сираци, отиде при Господа!
Те започнали да го хранят, но лъвът не приемал храна, а се оглеждал на всички страни, търсейки преподобния отец Герасим и скръбно ревял. Отците го галели по гърба и повтаряли:
– Старецът отиде при Господа, остави ни!
Но с тези думи не можели да спрат воплите и скръбния рев на лъва, и колкото повече се опитвали да го утешат с думи, толкова по-печално ревял, изразявайки и с глас, и с лице, и с очи скръбта си, че не вижда стареца.
Тогава един отец казал:
– Ако не ни вярваш, върви с нас; ще ти покажем мястото, където почива старецът.
Отишъл при гробницата и казал на лъва:
– Ето тук е погребан нашият старец.
И преклонил колене, започнал да плаче. Като чул това и видял, че отецът плаче, лъвът се удрял с глава в земята и страшно ревял. Като изревал силно, той умрял над гробницата на стареца. Лъвът нищо не можел да изрази с думи, но по воля Божия прославил стареца и по време на живота му и след смъртта му, показвайки ни как зверовете са били послушни на Адам до грехопадението и изгонването от рая.
Добави коментар