СИНЯТА КАМБАНКА

СИНЯТА КАМБАНКА

 

 

23.1Сергей Козлов

– Ти някога слушал ли си тишината, Ежко?

– Слушал съм.

– И какво?

– Ами нищо. Тихо е.

– А аз обичам, когато в тишината нещо мърда.

– Какво например? – попита Ежко.

– Ами гръм, например – каза Мечо.

 

В планината имаше къща – с комин и веранда, с огнище за котката, със стобор за петела, с плевня за кравата, с колибка за кучето и с нова дървена порта.

Вечерта от комина се изви дим, на верандата се показа бабка, котката се изтегна пред огнището, петелът се сгуши на стобора, кравата захрупа сено в плевнята, кучето се прибра в колибката си и всички зачакаха нощта.

А когато нощта настъпи, изпод репея изскочи мъничко жабче. То видя една синя камбанка, откъсна я и хукна из двора. И нагоре се понесе син звън.

– Кой звъни? – попита бабката. – Ти ли, котарано? Ти ли, петльо? Или ти, кравичке?

А жабчето тичаше ли тичаше, и синият звън се издигапе все по-високо и по-високо, и скоро се носеше не само над двора, ами над цялото село.

– Кой? Кой звъни така? – питаха хората.

И изтичваха на улицата, взряни в звездното небе да слушат синия звън.

– Звездите звънят! – каза едно момченце.

– Не, вятърът е! – каза момиченце.

– Просто тишината звъни – пророни един глух старец.

А жабчето тичаше неуморно и синият звън се издигаше тъй високо, че го чуваше цялата земя.

– Защо звъниш? – попита го скакалецът.

– Не съм аз, – отвърна жабчето – синята камбанка звъни.

– А защо звъниш с нея? – настояваше скакалецът.

– Как защо? – учуди се жабчето. – Не може всички да спят край огнището и да дъвчат слама. Някой трябва да бие камбаната!..

Превод от руски език: Мая Дългъчева

 

Добави коментар

Вашият и-мейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани с *