Сергей Козлов
– Ти някога слушал ли си тишината, Ежко?
– Слушал съм.
– И какво?
– Ами нищо. Тихо е.
– А аз обичам, когато в тишината нещо мърда.
– Какво например? – попита Ежко.
– Ами гръм, например – каза Мечо.
В планината имаше къща – с комин и веранда, с огнище за котката, със стобор за петела, с плевня за кравата, с колибка за кучето и с нова дървена порта.
Вечерта от комина се изви дим, на верандата се показа бабка, котката се изтегна пред огнището, петелът се сгуши на стобора, кравата захрупа сено в плевнята, кучето се прибра в колибката си и всички зачакаха нощта.
А когато нощта настъпи, изпод репея изскочи мъничко жабче. То видя една синя камбанка, откъсна я и хукна из двора. И нагоре се понесе син звън.
– Кой звъни? – попита бабката. – Ти ли, котарано? Ти ли, петльо? Или ти, кравичке?
А жабчето тичаше ли тичаше, и синият звън се издигапе все по-високо и по-високо, и скоро се носеше не само над двора, ами над цялото село.
– Кой? Кой звъни така? – питаха хората.
И изтичваха на улицата, взряни в звездното небе да слушат синия звън.
– Звездите звънят! – каза едно момченце.
– Не, вятърът е! – каза момиченце.
– Просто тишината звъни – пророни един глух старец.
А жабчето тичаше неуморно и синият звън се издигаше тъй високо, че го чуваше цялата земя.
– Защо звъниш? – попита го скакалецът.
– Не съм аз, – отвърна жабчето – синята камбанка звъни.
– А защо звъниш с нея? – настояваше скакалецът.
– Как защо? – учуди се жабчето. – Не може всички да спят край огнището и да дъвчат слама. Някой трябва да бие камбаната!..
Превод от руски език: Мая Дългъчева
Добави коментар